Джулия прошепна съгласието си с хрисима усмивка, знаейки, че той ще предпочете тъкмо това. Веднъж-дваж през всеки сезон Лоугън поставяше пиеса, която сам бе написал, винаги социална сатира, заредена с остроумие и чар. Макар да не бе гений, Лоугън беше добър писател с верен усет за това, което ще хареса на публиката. Най-новата му творба, „Моята лейди измамница“, беше история за един благородник и една благовъзпитана жена, която минава пред редица неправдоподобни, но забавни перипетии, те се представят за собствените си слуги: той за лакей, а тя за прислужница. Естествено героите се срещат и влюбват, но усилията им да поддържат измамите и да останат верни един на друг, пораждат много комични резултати. Пиесата леко дразнеше аристокрацията за тесногръдите й възгледи и задушаващи социални правила.
Това едва ли беше оригинално, но Лоугън знаеше как да го оформи в нещо свежо и забавно. Джулия харесваше историята за двама, които се откриват взаимно без принудите на своя обикновен живот. Лоугън още не бе решил дали да й даде главната роля в постановката. Беше ясно, че ще избира между Джулия и Арлис Бари, друга млада актриса в трупата. Джулия искаше ролята за себе си, но знаеше, че решението ще зависи от това дали Лоугън ще предпочете романтичния подход на Джулия, или по-широкия комичен аспект на Арлис. Може би всичко вървеше добре тази вечер, а това щеше да наклони решението му в нейна полза.
Когато групата гости зае места в салона, оставяйки празно място отпред, Лоугън пристъпи една-две крачки и представи себе си и Джулия. Накратко описа сцената, която щяха да изпълнят пред гостите, и спомена, че ако пожелаят да видят цялата пиеса, тя ще се играе в театър „Капитал“ по-късно.
Докато Лоугън говореше, Джулия подреди мислено редовете на диалога. Но усещаше странен нервен трепет по целия си гръб и напълно загуби самообладание, когато почувства мрачното присъствие на лорд Савидж, седнал наблизо. Той като с магнит я привличаше.
Савидж изглеждаше спокоен и доволен, протегнал дългите си крака, докато слушаше лекото бъбрене на лейди Аштън. Но погледът му бе прикован върху Джулия. Сърцето й се разтуптя, когато разбра, че той е очарован от нея. Може би беше все пак способен да усети връзката, изкована между тях от детинство, която бе променила курса на техния живот.
Джулия не беше си представяла никога, че един ден ще играе пред него. Тя бе изпълнявала такива салонни сцени и преди, било с Лоугън, било с други актьори. В играта пред такава малка публика имаше по-голяма интимност, отколкото в театъра.
Лоугън даде знак на Джулия да излезе с него в предната част на салона. Тя се опита да се подчини, но за пръв път в живота си се скова. Краката й бяха изтръпнали, чувстваше само ледени иглички в глезените, а гърдите й бяха изпълнени с паническия пулс на уплашеното й сърце. Тя не можеше да играе, не можеше да изпълни тази сцена. Знаеше, че Лоугън ще забележи пребледнялото й лице. Той не показа никаква реакция, освен една приятна, окуражителна усмивка. Хвана я за ръката толкова здраво, че я заболя, и това донякъде възстанови усещанията й.
— Искаш ли малко вино? — прошепна той, повел я към предния край на салона.
Тя намери сили само да прошепне:
— Аз… аз не зная.
Лоугън й подаде sotto voce1 репликата, постарал се това да изглежда на другите в салона като че ли предлага на партньорката си съвет. Думите му обаче никак не бяха успокояващи:
— Чуй. Пет пари не давам за това как се чувстваш или какво става в калпавия ти мозък сега. За мен са важни само пиесата и театърът ми. Ако държиш на кариерата си, ще направиш проклетата сцена, както сме я репетирали. Ти си артистка. Направи това, за което съм те наел.
Джулия кимна сковано, почувствала топлината да се възвръща в страните й. Тя трябва да изиграе сцената, независимо че я наблюдава отдавна изгубеният й съпруг. Тихото грубиянство на Лоугън й напомни за усилията, които бе положила, за да стане Джесика Уентуърт. Тя не можеше да ги унищожи сега в един-единствен миг.
— Кажи ми първия ред — прошепна тя неуверено.
— За Бога… — промърмори Лоугън и я погледна строго. — Аз ще започна, а ти се опитай да ме последваш.
Джулия отиде до място на няколко ярда от Лоугън и се съсредоточи в него отчаяно, очаквайки първите му думи. Сцената представляваше моментът, в който двамата влюбени откриват взаимно истинската си същност. Като се вгледа в Лоугън, тя видя как лицето му се промени и той започна да й говори като влюбен. Джулия почувства как навлиза в ролята без усилие, почти без да мисли. Беше по-съсредоточена от всеки друг път в живота си. Смътно усещаше вълнението в салона, но беше твърде погълната от играта, за да обърне сериозно внимание на това.