Когато героите откриха взаимната си заблуда, те преминаха през светкавично бърза верига реакции, неверие, оскърбления, самозащита, облекчение и безпомощна страст.
Деймън следеше изпълнението с напрегнато внимание, със затаен дъх. Всяка дума на актьорите изглеждаше спонтанна, сякаш те изживяваха сцената, а не изпълняваха откъс, който, изглежда, е бил репетиран много пъти преди. Ясно беше, че Джесика Уентуърт е актриса с изключителен талант.
— Божичко, те и двамата са чудесни — прошепна Полин, която никога досега не бе похвалила някого, ако не може някак да включи и себе си в похвалата.
Деймън не отговори. Въпреки възхищението си неприятно чувство го завладя, като гледаше двамата актьори. Беше ли истинско чувството, което като че ли бликаше между тях? Нима бе възможно да е просто илюзия? Той се питаше дали Лоугън Скот е държал истински Джесика в прегръдките си, дали я е целувал наистина, дали е имал изключителното й тяло под себе си. Нито един нормален мъж не би устоял на такава сатанинска съблазън. Деймън си представи как ще изглежда Джесика Уентуърт в момент на страст, трепереща и порочна в момента, в който се отдава на любовника си.
Струйка пот потече под колосаната вратовръзка на Деймън. Той пое дълбоко дъх. Това беше безумие, но той изпита порив да изтича до импровизираната сцена и да откъсне Джесика от Лоугън Скот. Неговото пронизващо чувство за нейното присъствие, влудяващото желание да я докосне, да усети аромата й, да я вкуси, беше разтърсващо. Винаги бе успявал да контролира както себе си, така и обстоятелствата, бе държал на това откак се помнеше. Не бе позволил на никого да господства над него… особено когато разбра преди доста време, че бъдещето му е пожертвано за благополучието на неговото семейство. Не беше никога желал така безумно, с чувство, което обхващаше и тялото, и душата и оставяше само един избор — да преследва целта си.
Сцената завърши, когато Лоугън Скот се наведе над Джесика и страстно я целуна. Ръцете на Деймън се свиха в юмруци, ревността го обзе стремително. В салона отекнаха аплодисменти, гостите възкликнаха възхитено. Широко усмихнат, Лоугън Скот отклони молбите за още една сцена или монолог, нещо друго, което да изпълни пред тях. Скоро той и Джесика Уентуърт бяха наобиколени от почитатели.
— Красива двойка — забеляза Полин, въртейки усърдно ветрило от коприна и дантела, за да разхлади лицето и гърлото си. — Днес следобед мисис Уентуърт каза, че техните отношения са строго професионални… но само един глупак може да вярва на това.
Преди Деймън да успее да отговори, по-младият му брат Уилям го приближи и покорно се поклони над грациозно протегнатата към него ръка на Полин.
— Изглеждате прекрасно тази вечер, лейди Аштън… както винаги.
Полин се усмихна кокетно.
— Колко очарователен сте, лорд Уилям.
Уилям се обърна към Деймън, а сините му очи блестяха от ентусиазъм.
— Доста добро изпълнение, нали? Никога не съм предполагал, че може да съществува жена с таланта на Лоугън Скот… но мисис Уентуърт е превъзходна, както и той. Искам да се запозная с нея, Деймън.
— Тя е омъжена — отговори Деймън категорично.
— Това не ме интересува.
Полин се разсмя на младежката страст на Уилям.
— За момък с твоята външност и кръв това няма да бъде трудно, мило момче. В края на краищата тя е актриса. Но трябва да те предупредя — тя вероятно ще иска цяло богатство бижута в замяна на своята благосклонност.
— Няма да бъде цяло богатство, което да превиши твоята цена, скъпа — забеляза кротко Деймън. В отговор Полин се смръщи високомерно, а Уилям потисна непредпазливия си смях. — Извини ме — продължи Деймън и стана от стола си, — искам да разменя няколко думи с мистър Скот.
— За какво? — попита рязко Полин, но той пренебрегна въпроса й и се отправи към Лоугън Скот, чиято рижа глава се виждаше едва-едва над множеството около него. Деймън бе изпълнен с най-парещото нетърпение, което бе изпитвал. Искаше му се да изчезнат всички в салона, с изключение на Джесика Уентуърт.
Скот бе твърде зает и не забеляза, когато Деймън застана наблизо. Сините му очи все пак срещнаха очите на Деймън и макар че не бяха официално запознати, в погледите им се четеше, че се познават. Скот ловко се освободи от два-три едновременни разговора и се приближи до Деймън. Въпреки че не беше толкова висок, колкото Деймън, той имаше широки рамене и беше едър. Изглеждаше преуспял, много културен мъж, богат човек и с вида си опровергаваше слуховете, че е син на най-обикновен рибар от източния край на Лондон.