Савидж наклони главата си, без да сваля поглед от лицето й. Тя разбра, че го е изненадала с появата си тук и по това време. Но това беше добре — да се покаже смела и уверена.
— Мога ли да вляза? — попита тя и гласът й прозвуча чудотворно стабилен.
Вместо отговор той разтвори вратата и й направи знак да влезе. Джулия пристъпи една-две крачки, но се спря, като видя един камериер да събира бельото в ъгъла.
— Достатъчно — измърмори Савидж на прислужника, който кимна, след което тихо затвори вратата след себе си.
Те бяха сами, в стая, изпълнена с жълт брокат, махагонови мебели и картини с хармонични пасторални сцени… сами и отправили очи един в друг след толкова години. Нямаше начин Савидж да знае коя е тя, но Джулия все още се чувстваше разголена и в опасност, като единствената й закрила бяха нейните тайни.
Трета глава
Савидж продължаваше да я гледа и Джулия започна да недоумява дали няма нещо нередно във вида й. Смутено приглади косите си, а после рязко отпусна ръка. Нямаше значение дали всеки кичур на главата й стърчи неприбран — тя не държеше на това какво ще си помисли той.
Като погледна надолу към собственото си оскъдно облекло, Савидж пристегна колана на копринения си халат.
— Не предполагах, че ще имам посетители — извини се той.
Тя скръсти ръце пред гърдите си, жест едновременно войнствен и самозащитен.
— Няма да стоя дълго.
Той се вгледа в очите й отново. Изглежда, и той се чувстваше неудобно като нея, с тази тишина между тях… също беше безсилен да я наруши. Джулия се опита напразно да прочете мислите му — Деймън не разкриваше нищо. Какъв тип мъж беше той? Обикновено за Джулия беше лесно да разгадава нечий характер, да долавя дали човекът пред нея е добър, егоист, стеснителен или благороден. Савидж обаче не издаваше нищо от себе си.
Лицето му беше аскетично красиво, с дългия си нос, с характерните очертания на страните, с агресивно издадената челюст. Имаше привлекателни, изненадващи признаци на мекота в широката извивка на устата, в сивите очи с дълги ресници. Сигурно беше неотразима съблазън за много жени да накарат Савидж да се усмихне, да погледнат в очите му с желание, да възбудят някакво чувство в тези енигматични черти. Те дори събудиха нейното въображение, мисълта какво ли ще бъде да спечели неговото трудно за спечелване доверие, да държи тъмнокосата му глава в скута си, да гали гъстите му тъмни кичури…
— Защо сте тук, мисис Уентуърт? — попита той. Джулия усети, че смръщва чело и отговори с решителен тон:
— Мисля, че вече знаете, милорд.
— Скот е говорил с вас.
— Да, говори. Затова идвам да поправя едно ваше впечатление. Изглежда, вие смятате, че парите ви могат да купят всичко, което пожелаете.
— В повечето случаи успяват.
— Да, но не можете да купите мен. — Тя бе продадена веднъж в живота си за цената на титла, за каквато никога нито бе молила, нито желала. Това не биваше да се случи отново.
— Струва ми се, че тук има някакво недоразумение — изрече той спокойно. — Ако вие възразявате срещу идеята да имате вечеря с мен, свободна сте да откажете.
— Вие сте направили това невъзможно. Ако не приема, ще загубя избраните от мен роли в „Капитал“ този сезон… роли, които иначе щях да получа!
Той, изглежда, се смути и сбърчи вежди.
— Желаете ли да говоря с мистър Скот?
— Не! Така ще направите положението по-лошо.
Савидж повдигна рамене и я вбеси с деловия си отговор:
— Предполагам, че в такъв случай ще се примирите с това.
— А какво ще кажете за жената, с която седяхте в ъгъла тази вечер? — попита тя. — Лейди Аштън, нали? Тя изглежда доста привързана към вас.
— Лейди Аштън няма претенции към мен. Тя и аз сме се разбрали по този въпрос.
— Колко изискано от ваша страна — каза тя язвително. — Позволете да ви задам един въпрос, лорд Савидж. Ако бяхте женен, щяхте ли да пожелаете да имате вечеря насаме с мен?
— Тъй като съм ерген — отвърна невъзмутимо той, — въпросът е неуместен.
Ерген! Съзнанието, че той е решил да пренебрегне техния отдавнашен брак, да се преструва, че тя е изчезнала от лицето на земята, изпълни Джулия с обидно възмущение. Но истината налага да изтъкнем, че тя бе извършила същото… обаче ситуациите, в които се намираха двамата едва ли можеха да се сравняват. В края на краищата тя бе прекарала последните години, стремейки се да изгради нов живот за себе си, докато той се бе забавлявал, играейки ролята на господар на имение с нейната зестра на свое разположение!