— Не ви ли смущава поне малко това, че аз имам съпруг? — попита тя. — Че принадлежа на другиго?
Той се колеба дълго.
— Не.
Джулия поклати бавно глава, гледайки го с презрение.
— Зная какво си мислите за мен, милорд… същото нещо си мислят за артистките повечето мъже с вашето положение. Но нека ви уверя: аз не съм проститутка… и не мога да се продам за една вечеря и няколко обещания…
— Аз не мисля това. — Савидж я обезкуражи, като направи крачка към нея и тя почувства топлината на дъха му върху кожата си. Усети скритата мощ на тялото му, заплашителната му сила, но когато заговори, гласът му беше благ. — Аз не смятам да се възползвам от присъствието ви, мисис Уентуърт. Всичко, което искам, е една вечер с вас. Ако не харесате компанията ми, може да си отидете по всяко време… но няма да решите да го направите.
Тя се разсмя несигурно на неговата арогантност.
— Вие сте дяволски сигурен в себе си, така ли?
— Ще ви чакам пред „Капитал“ в петък след представлението.
Устните на Джулия се стегнаха. Савидж беше проницателен човек. Ако се беше опитал да я насили открито, тя щеше да се бори до последен дъх. Но той беше разбрал това и й остави възможността да откаже, ако желае.
Савидж чакаше отговора й с голямо вълнение, както котка дебне малко животинче, което й харесва. По някаква причина търпението му й повлия. С проблясък на интуиция Джулия реши, че той може би тайно се страхува, но желае същите неща като нея. Бил е обвързан от същите манипулации… и по свой собствен начин, изглежда, също се бе опълчил срещу тях.
Можеше ли тя да устои на любопитството си към него?! Може ли някой да се противи на възможността да научи повече за човека, за когото бе омъжена? А и той нямаше представа коя е тя всъщност. Защо да не прекара няколко часа с него? Каква вреда може да й донесе това? Повечето вечери след представление тя се прибираше направо в малката си къща на Съмърсет Стрийт и или четеше книга, или се взираше замислено в огнището на камината. Гостуването й у лорд Савидж ще бъде поне интересно развлечение. А тя няма никога да му каже, че е Джулия Харгейт.
Иронията на ситуацията почти я накара да се усмихне. Каква голяма шега ще бъде това, въпреки че никой, освен нея няма да я долови. Ако баща й знаеше, че след всичките години на съпротива тя щеше да бъде на вечеря със собствения си съпруг! Ще получи апоплектичен удар!
— Добре — чу се тя да казва с делови тон. — Ще се видя с вас в петък.
— Благодаря ви, мисис Уентуърт — каза Савидж с пламъче на задоволство в сивите очи. — Гарантирам ви, че няма да съжалявате.
— Той ми изглежда доста ефектен — каза Арлис, подвивайки късите си крака под себе си, като сядаше в едно от износените кресла в „зелената стая“.
— Не — възрази замислено Джулия. — „Ефектен“ съдържа в себе си известно безгрижие, което Савидж не притежава. В държанието му има нещо много сдържано и напрегнато.
— Чудесно.
Двете жени пиеха чай и разговаряха, чакайки да ги извикат за репетиция. Лоугън Скот, Чарлс Хавърсли, красив рус артист на двайсет и няколко години и двама други членове на трупата междувременно заеха сцената и като че я запълниха. Репетираха „Укротяване на опърничавата“, продукция, която Джулия особено харесваше, понеже беше първата й възможност да изпълни ролята на Катерин. Арлис беше определена за по-младата сестра, Бианка.
Макар че Джулия и Арлис бяха често съпернички за едни и същи роли, през последните две години те станаха приятелки. Всяка от тях започна да признава, че другата има талант различен от нейния. Някои роли прилягаха по-добре на комедийните способности на Арлис, докато други изискваха по-разнообразния обхват на Джулия. Между репетициите и изпълненията те си говореха за личния живот, споделяха страховете и амбициите си, въпреки че Джулия внимаваше никога да не разкрива твърде много миналото си.
— Защо такива неща никога не ми се случват? — оплака се Арлис и си добави още захар в чая. С неизлечимата си слабост към сладкото тя водеше постоянна борба да запази ниската си, добре оформена фигура от напълняване. — Бих обожавала да ме преследва такъв привлекателен херцог, който при това е богат като Крез. Вместо това аз хващам дебели възрастни мъже, които искат само бърже да се изтъркаляме в леглото, а после, като ме видят на сцената, ме сочат с пръст на приятелите си и им се хвалят какво са правили с мен.