Савидж слезе преди нея от каретата и подаде ръка да й помогне. Пръстите им в ръкавици се вкопчиха здраво, докато тя стъпи на земята и той й предложи да я хване под ръка. Като вървеше с него по широките мраморни стъпала и оттам в къщата, Джулия усети твърдите мускули на ръката му и начина, по който бе свил дългата си крачка, за да върви наравно с по-ситната й крачка.
Иконом с тясно лице ги приветства, щом влязоха вътре, и взе мантото с качулката на Джулия и шапката и ръкавиците на лорд Савидж. Джулия бе изумена от това, което видя от преддверието и стаите отвъд, от високите четирийсет фута тавани и антични колони, от изисканите подове, покрити със зелени, сини и кехлибарени плочки.
— Колко красиво! — възкликна тя.
— Да. — Но Савидж гледаше в нея, вместо в заобикалящата ги обстановка.
— Разведете ме наоколо — пожела тя, жадна да види още. Савидж любезно я придружи в няколко стаи, като се спираше, за да описва историята на някои боядисани панели или украшенията. Личеше, че фамилията Савидж цени изкуството. Имаше стени, украсени в златисто и бяло, за да покажат портрети от Ван Дайк и Рембранд, както и пейзажи на Гейнсбъро, Марлоу и Ламбърт.
— Бих ги гледала с часове — каза Джулия, възхитена от вида на една стена с картини.
— Аз нямам достатъчно време да им се наслаждавам.
— Какво ви прави толкова зает, милорд? Надзорът над всичките ви инвестиции и бизнес интереси, така ли?
— Има много неща, за които трябва да се грижа — призна той, загледан замислено в картината на Ван Дайк, която беше пред тях.
Изведнъж Джулия се смути от недискретните протести на стомаха й. Постави ръка на диафрагмата си.
— Колко неизискано за една дама. Май не съм се хранила от сутринта.
Ъгълчетата на устните му потрепнаха в усмивка.
— Да отидем ли да вечеряме?
— Да, умирам от глад. — Като го хвана отново под ръка, Джулия го придружи през нови блестящи стаи, отрупани с предмети на изкуството. Макар че беше най-добре да се намери неутрална тема, тя не можеше да устои на изкушението да не надникне в тези стаи.
— Сигурно трябва да наемате агенти за недвижими имоти и мениджъри да се грижат за вашия бизнес, милорд.
— Предпочитам да се занимавам с повечето неща сам.
— Не се доверявате лесно на други хора — забеляза тя.
— Да — изрече спокойно той. — Особено когато семейните финанси са поставени на карта.
Савидж продължи, без да промени интонацията си:
— Баща ми настоя да ръководи семейните работи лично и това продължи до преди няколко години. Когато аз поех контрола над всичко, открих, че семейството е много задлъжняло и всичките ни финансови сделки са в лошо състояние. Херцогът обичаше хазарта.
— Баща ви трябва да е доволен, че сте оправили положението.
Савидж повдигна рамене.
— Херцогът никога не признава, че е виновен за нещо. Не смята, че е направил грешки.
— Разбирам. — Тя почти прошепна думите. Но Савидж не би могъл да знае точно колко добре Джулия е разбрала това. Като лорд Харгейт и херцогът на Лийдс се опитваше да контролира семейството си с желязна ръка. Когато стана ясно, че лошо управлява собствеността и хората, той пожертва бъдещето на сина си срещу голямо парично обезщетение от страна на Харгейт.
Джулия подозираше, че доста отдавна лорд Савидж е решил да не допуска други да го ръководят отново. Изпита нотка на симпатия към него, но подозираше и друго: че и като съпруг той ще бъде твърд, недоверчив и далечен. Твърде нежелателен партньор в живота, поне за нея.
Великолепните ястия, поднесени на вечерята, биха заситили и дванайсет души. Джулия седеше от дясната страна на Савидж на дълга маса, украсена със сребърни вази във формата на фунии, пълни с орхидеи и пълзящи латинки. Първото блюдо се състоеше от зеленчуци консоме, последвано от пържена кълцана сьомга, гарнирана със сметана и копър. След това прислужниците донесоха димящи подноси с фазани, пълнени с трюфели и лешници, и телешко, печено в раковина, залято със сос бордо.
Джулия протестира, когато пристигнаха нови ястия: пудинги, плодови пити, момици, зеленчуци.
— Това е твърде много за мен. Не мога да опитам от всичко!
Савидж се усмихна и я убеди да опита яйце от пъдпъдък, пълно с крем и омари. Като се извини, че не разполага с много време, Джулия вкуси няколко френски вина и се отдаде на пиршеството с удоволствие.
— Защо станахте артистка? — попита той към края на бавната вечеря, облегнал се назад, когато чиниите им бяха отстранени и заменени с различни сладкиши и пресни плодове. Джулия си играеше с една аленочервена ягода в чинията си.