— Мисис Уентуърт, пристигнахте по-рано за вашата проба! — възкликна мадам Льофевърбър и отведе Джулия до един стол край маса, отрупана с купища модели, мостри на платове и кукли, облечени в миниатюрни версии на най-последните моди. — Ще ви помоля да почакате тук за няколко минути…
— Разбира се, мадам. — Размениха си усмивки, оглеждайки се взаимно с уважението на две жени, свикнали сами да си изкарват прехраната. Джулия седна в износения стол, отказа чаша чай и се зае да прелиства купчината модни журнали.
— Ще се върна скоро при вас — каза шивачката и изчезна зад муселинените завеси, които водеха към задната част на магазина.
Както разглеждаше един модел, сутрешна рокля с елегантен силует и атлазена лента, която минава над гърдите, тя усети, че на близкия стол седи някой.
Привлекателната тъмнокоса жена взе една кукла и опипа нежно набраната дантела на деколтето. Погледна към Джулия и се усмихна леко.
Усмивката, с която отговори Джулия, угасна, когато тя разбра, че жената е лейди Аштън. Простена нечуто, учудена защо трябваше да й се случи такова нещастно съвпадение. Несъмнено лейди Аштън е научила досега за тайната й среща с лорд Савидж. Виновна руменина запълзя по кожата на Джулия, но тя смело се убеди, че не е извършила нищо лошо. Не е престъпление да бъдеш на вечеря с лорд Савидж… а освен това след всичките тези години тя имаше право да прекара поне една вечер със собствения си съпруг!
Лейди Аштън притежаваше завидно самообладание, което й позволи да не се смущава от случайната им среща.
— Мисис Уентуърт — изрече тя с кадифен глас, — колко ми е приятно да ви видя отново.
Джулия успя да отговори с подходяща усмивка.
— Изненадана съм, че ви виждам тук.
— Не е толкова изненадващо. Настоях мадам да ми насрочи час близък до вашия. Надявах се, че ще имаме възможност това да се осъществи.
Прикрила неудобството си, Джулия се вгледа в лейди Аштън с озадачено вдигнати вежди.
— Колко много хора се възхищават от вас, мисис Уентуърт — отбеляза лейди Аштън, остави куклата и взе друга. Тя плъзна оценяващ поглед по стройната фигура на Джулия. — Прелестна, талантлива и желана от много мъже в Лондон. Виждала съм ваши гравюри и картини навсякъде… Не се учудвам, вие сте най-любимата артистка на английската сцена. Положително може да притежавате всеки мъж, за когото решите да се омъжите. Кой би могъл да ви устои?
Последва напрегната тишина, през време, на която Джулия мълчаливо се дивеше на актьорското умение на тази жена. Ако лейди Аштън бе обидена, наскърбена или унизена, тя не показваше и следа от това.
— Не съм сигурна кого имате предвид — каза Джулия с въпросителна интонация в гласа.
Другата жена повдигна рамене.
— Предполагам, че се опитвам да кажа следното: всяка друга жена — например аз — ще бъде слаба съперница за прочута личност като вас.
Джулия я погледна, без да мигне.
— Нямам желание да се състезавам с никого.
Лейди Аштън леко се изсмя, макар че в кафявите й очи нямаше никакво веселие.
— Това е много успокояващо. Сигурна съм, че жена с вашите предимства никога няма да се опита да съблазни мъж, който принадлежи на друга жена.
Двете си размениха погледи с неизречени послания.
Не се опитвайте да ми отнемете това, което е мое, предупреждаваха очите на лейди Аштън, а Джулия отвърна мълчаливо: Няма защо да се страхувате от мен.
За миг лейди Аштън изви поглед настрани, насочвайки вниманието си към дантелената гарнитура на куклата в ръцете си. После я остави внимателно на масата.
— Това е първото ми посещение при мадам Льофевърбър — отбеляза тя. — Страхувам се, че ще имам нужда от доста нови рокли.
— Несъмнено ще изглеждате много добре във всичко, което ви ушие тя — отговори механично Джулия.
С кокетната си, сладострастна фигура лейди Аштън ако облечеше дори зебло, пак щеше да изглежда модно.
— Боя се, че няма да е за дълго. — Лейди Аштън приглади плоския си корем и погледна нежно към него. — Очаквам значителни промени за броени месеци.
Журналът затрепери в ръцете на Джулия и тя го остави на скута си. Информацията я порази като гръмотевица, обърка мислите й. „Господи, бебе… Дете от лорд Савидж.“ Убедена, че лейди Аштън я наблюдава напрегнато, тя си наложи да се опомни от смущението си и да се престори, че проявява голям интерес към някакъв модел. Питаше се дали лорд Савидж е научил за бременността преди, а ако го е научил сега, как ли се чувства…