Джулия захвърли страниците и излезе бързо от стаята.
— Сара — извика развълнувано тя, като изтича към стълбите. — Какво има, Сара?…
Спря на най-горното стъпало и погледна към прислужницата, която стоеше по средата на преддверието. Външната врата зееше широко отворена. Лорд Савидж току-що бе нахлул. Джулия загуби ума и дума от уплаха, като погледна застрашителната фигура долу. Лицето на лорд Савидж беше напрегнато, а очите му светеха, смалени от гняв.
— Мисис Уентуърт — изрече, запъвайки се прислужницата, — той… той се натрапи… не можах да го спра…
— Дойдох да говоря с жена ми — отрони мрачно Савидж, като продължаваше да гледа Джулия.
— Ваша… — поде смутената прислужница. — Тогава вие трябва да сте… мистър Уентуърт?
Лицето на Савидж се намръщи.
— Не, не съм мистър Уентуърт — изрече хапливо.
Джулия успя да възприеме спокойно изражение.
— Трябва да си вървите — каза тя твърдо. — Тази вечер не съм готова да обсъждам нищо.
— Много лошо. — И Савидж тръгна по стълбите. — Аз пък съм готов от три години.
Беше ясно, че няма да й позволи никакъв избор. Джулия се подготви за битка и заговори на прислужницата, която гледаше уплашено:
— Можеш да се оттеглиш за вечерта, Сара. Аз ще бъда в безопасност.
— Да, мадам — изрече със съмнение Сара, отправила очи към решителния мъж, който се качваше по стълбите. Тя бързо се прибра в стаята си, очевидно решила, че няма да е разумно да се намесва.
Когато Савидж я достигна, Джулия повдигна брадичка и отвърна на погледа му.
— Как смеете да се вмъквате така в дома ми? — тросна се тя и прибра халата по-плътно около тялото си.
— Защо са всичките тези лъжи? Защо не ми казахте истината още първия път, когато се срещнахме?
— Вие лъгахте също колкото и аз, казахте ми, че не сте женен…
— Нямам обичай да разказвам интимни тайни на жени, за които не зная почти нищо.
— Щом минахме на темата за интимните тайни, кажете… лейди Аштън знае ли, че не сте ерген, за какъвто претендирате?
— Всъщност тя знае.
— Предполагам, че иска да се отървете от вашата жена и да се ожените за нея заради бебето й. — Джулия има удоволствието да види как чертите му се смразяват от изненада.
— Откъде знаете това? — попита рязко той.
— Лейди Аштън ми го каза, когато бяхме при една шивачка. Тя се опита да ме предупреди да ви избягвам… а аз трябваше да й кажа, че няма нужда от това. Вие сте последният мъж, с когото бих желала да се замеся.
— А кого бихте предпочели? — попита той иронично. — Лоугън Скот?
— Всеки друг, освен вас!
— Защо? — Наведе глава и дъхът му опари бузата й. — Защото ви плаша?
Джулия се опита да отстъпи, но ръцете му я задържаха за раменете. Въпреки че хватката му беше здрава, тя можеше да се изтръгне, ако искаше. Нещо я задържаше в ръцете му, някаква мощна сила, която не можеше да й позволи да се отдръпне.
— Не зная за какво говорите — каза несигурно тя.
— Почувствахте го първия път, когато се видяхме… И двамата го почувствахме.
— Единственото, което искам, е да ме оставите на мира — рече Джулия и изстена, когато той я притисна до мускулестото си тяло.
В очите му гореше жар, превръщаше хладното сиво в разтопено сребърно.
— Продължавате да ме лъжете, Джулия.
Джулия потрепери смутено, застанала срещу него, усещаща силно топлината на ръцете му, твърдостта на неговата възбуда, опираща се в корема й. Дишането му съвпадаше с нейното мъчително дишане. И друг път я бяха прегръщали, но винаги в някоя сцена от пиеса, винаги в театъра. Добре репетираните думи и движения никога не бяха нейни собствени. Чувствата бяха майсторски преработени, за да се харесат на публиката. Сега за пръв път това бе реално и тя нямаше представа какво да прави.
Савидж плъзна ръце по тънките ръкави на халата й, допирът му породи топлина от раменете й до голите й китки. Заговори срещу бузата й, устните му докосваха кожата й с всяка дума, устата му бе мъчително близо до нейната.
— Нощта, когато дойдохте в стаята ми в имението на Брандънови, бих дал цяло богатство да ви докосвам както сега… всичко, само да бъда близо до вас. Обещах си, че нищо ням да ми попречи да ви имам.
— Нищо, освен една съпруга и една бременна любовница — каза Джулия, а пулсът й биеше лудо.
Той отдръпна главата си назад и гъстите му ресници прикриха яркия блясък на очите.
— Не съм сигурен, че Полин е бременна. Не зная дали лъже и какво ще направя, ако не е. — Поколеба се, а после добави дрезгаво: — Зная само, че вие сте моя.
— Аз не съм ничия. — Успя да се отдръпне назад, при което леко се препъна. — Моля, вървете си сега — каза тя отчаяно, упътила се към закрилата на своята спалня.