— Чакайте. — Деймън я улови вътре до самата врата и я обърна с лице към себе си. — Джулия… — Всички убедителни думи, които бе репетирал, бяха сякаш заключени в гърлото му. Искаше да я накара да разбере, че не е такъв, какъвто бе изглеждал досега. Как добре организираният му живот можа да се превърне в такава каша?
Посегна към един кичур от неприбраните й коси, златист флаг, отпуснат на рамото й грациозно. Прокара го леко през пръсти. Тя стоеше неподвижна и не издаваше звук, сякаш завладяна от същото чувство за неизбежност, което беше обзело и него. Невероятно бе това, че й се бе сърдил и се бе отричал от нея почти през целия си живот… а тя се беше превърнала в онова, което бе желал най-много.
Деймън пъхна ръка под спуснатите й коси и пръстите му се плъзнаха по нежния тил. Усети как мускулите й се стягат при допира. Слаб протест се изтръгна от устните й, когато я притегли по-близо, малко по малко, докато тялото й дойде съвсем близо до неговото.
— Не бива да правите това — прошепна тя.
— Не искам да зная. — Нищо извън тази стая не го интересуваше… животът, който така грижливо бе изградил за себе си, нещата, с които се бе борил с години… той изтласка всичко назад в съзнанието си. Притисна ръка към кръста й и я придърпа здраво към себе си, от което тя потрепери.
Той изчака тя да направи следващото движение. Ръцете й леко се насочиха към главата му, пръстите й закръжиха в косата му. Той се нуждаеше само от най-лекия подтик на докосването й и устата му се сля с нейната. Наслада потече по цялото му тяло, изпълни нервите и сетивата му. Джулия беше възхитителна, извивките на гърдите й деликатно опираха в стената на неговите гърди, а бедрата й, опрели в бедрата му, бяха нежни и прелестно оформени. Гладката река на косите й се спускаше по ръцете му и той прекъсна целувката, за да стисне в ръката си блестящите кичури и да ги потърка по бузата си.
Сподавен стон се изтръгна от нея.
— Искам да ви мразя — рече тя с приглушен глас.
Деймън се вгледа в лицето й, прокара палци по кадифената кожа.
— Аз не съм светец, Джулия. Лъжех всички, дори себе си, но то не е различно от това, което си правила и ти. Изгради за себе си най-добрия живот, който бе възможен. Същото сторих и аз.
Джулия усети сълзите, които затекоха от очите му.
— Не знаех, че сте се опитвали да ме намерите през всичките тези години.
— Защо не ми казахте коя сте онзи уикенд в имението на Брандънови?
— Опитвах се да запазя себе си.
— Искахте да имате предимство пред мен.
— Не — отрече веднага тя, макар че усети издайнически прилив на топлина по бузите си.
Ледена усмивка скова устните му.
— Никога нямаше да поискате да ми кажете истината за това коя сте всъщност, нали? — Прочете отговора по гъстата й руменина. — Ръцете му се задвижиха надолу по тялото й в собственическа милувка. — Няма да се отървете толкова лесно от мен, Джулия.
Тя се опита да се отдръпне, но ръката му, легнала върху гърба й, и другата, обвила се около тила, не позволяваха това. В същото време целувката му беше сексуална, дръзка, търсеща. Джулия не можеше да не реагира, стон на наслада се надигна в гърлото й и тя изви рязко лице, притисна бузата си до рамото му. Беше напълно наясно, както и той, за белята, която можеше да последва.
— Нищо няма да излезе от това — прошепна тя в яката му. — Никога няма да бъда жената, която желаете да притежавате. А имате и отговорности…
— Винаги съм имал отговорности — отговори той, а гласът му трептеше от неудовлетвореност. — Винаги съм пристъпвал към всяка връзка с разбирането, че тя е обречена на провал, че не бих могъл да дам на жената своето име или дори да й даря временна привързаност. Сега, след като ви намерих, не ми казвайте, че не сте това, което искам.
— Какво говорите? — попита Джулия с отчаяна усмивка. — Че няма да поискате анулиране на нашия брак? Какво ще излезе от евентуална връзка между нас? Аз не съм повече Джулия Харгейт. Превърнах се в друга жена, съвсем неподходяща за вас.
— Това е без значение.
— Ще има значение — настоя тя и се опита да пъхне ръце между двамата. Вие ще искате да се откажа от всичко, което съм постигнала, от всичко, което ми е нужно, за да бъда щастлива. Вие не сте мъжът, който ще търпи да гледа жена си на сцената да я ухажват, целуват и прегръщат други мъже, дори ако това е само актьорска игра.
— По дяволите — изруга тихо той, — не мога да търпя и сега! — Целуна я съкрушително, като настойчиво искаше да проникне в устата й, жадно стремейки се да постигне желанието си, докато тя вече нямаше дъх, нямаше воля, нямаше мисъл, освен лудешкия порив да го приеме в себе си.