Ръцете и устните му умело шареха по тялото й, пораждаха потоци усещане, където се докоснеха. Коляното му се вмъкна между нейните и тя почувства пръстите му между бедрата си да откриват слабата влажност след леко издадените къдрици. Очите й се разтвориха широко при тази интимност и тя потръпна от светлината на лампата край леглото. Искаше да бъде скрита в мрак.
— Моля те — каза с колеблив глас, — лампата…
— Не — измърмори той срещу нея. — Искам да те виждам.
Джулия се опита да протестира, но думите й бяха задушени в гърлото, когато главата му се придвижи по-долу. Тя усети устата му да се плъзга все по-ниско и по-ниско в меката окосменост на корема. Езикът му пареше плътта й, караше я да се извива и стене сякаш от болка… но това, което чувстваше тя, не беше болка, беше прехласване, твърде разтърсващо, за да го разбере. Ръцете й слязоха до косата му, опитвайки се първо да го отблъснат, а после се заизвиваха около главата му с молба. Бе обхваната от внезапен трепет на наслада, сетивата й разнищени в нажежен до бяло блясък. Деймън повдигна глава и легна върху нея. Джулия се извиваше и стенеше, позволила му да прави каквото иска. Сега тя беше далеч от девствената си скромност, податлива и отворена за всички негови желания. Усети тежко наблягане между бедрата си, предупреждение за болка. Прехапа устна при навлизането и обхвана с ръце гърба му, искайки да я вземе с първобитна припряност, която щеше да я разтърси в по-сетнешните мигове на размисъл. Но Деймън спря и се отдръпна, загледан в нея с пробуждащо се неверие.
— Ти си девствена — прошепна той.
Ръцете на Джулия се стегнаха около него, малките й длани продължиха да шарят по кръста му, галеха и мачкаха в несъзнателно поощрение.
— Защо? — Това беше като че ли единствената дума, която той можа да произнесе.
Очите й блестяха, когато тя погледна нагоре към него.
— Не съм пожелавала никого преди теб.
Деймън целуна стегнатата й шия, бузата й, трепетните устни. Сякаш цялото му същество бе изпълнено с всичкия сляп копнеж, който бе чувствал през зрелия си живот. С решително движение натисна напред силно, за да разкъса нейната невинност. Тя се обтегна в ръцете му, пое бързо дъх. Деймън мразеше болката, която й причинява, но откри в себе си и бясно задоволство, че я обладава пръв, преди всеки друг мъж. Джулия беше невероятно стегната, нежните й дълбини го приеха, обгърнаха го със силна топлина. Бавно я зацелува по лицето, смесвайки думи на възхвала и желание в опита си да я успокои.
Постепенно Джулия започна да се отпуска при упоритото проникване. Той беше нежен с нея, ръцете му играеха по тялото й, бавно я изследваха. Тя потръпна, когато го усети да се плъзга по-надълбоко, напъвайки с бавен ритъм, който породи вълни на удоволствие по тялото й. Началната болка като че бе прогонена, заменена от порив да се издигне високо срещу него и да го приеме още по-дълбоко в себе си. Деймън прие безмълвното желание, право и сигурно навлезе още по-навътре и тя изпита нов прилив на наслада. Усети го, че хваща хълбоците й, пръстите му стиснаха закръглената плът и издаде нисък, страдалчески звук в момента на своето облекчаване. Деймън потръпна и натисна силно в нея, докато и на двамата се стори, че телата им са се слели без остатък едно в друго.
Сетне Джулия за дълго беше сънлива, облегната на извивката на ръката му. Деймън угаси лампата и останаха сред отморяваща тъмнина. Джулия изглеждаше полузамечтана, сетивата й се опиваха от топлината и тялото на мъжа до нея.
Тя не беше вече тайнствена фигура, която дразнеше общественото любопитство, или артистката, изричаща добре отрепетирани реплики в някоя пиеса… беше решително откъсната от миналото, което я бе обвързало. Като обърна глава, тя съзря резкия профил на мъжа до нея. Лорд Савидж, съпругът й. Той ще поеме живота й в свои ръце, ако тя му позволи това. Ще има сигурност, подслон, ще я отрупа с толкова луксозни неща, че тя едва ли ще има нещо против да я държат в златната й клетка. Но тя няма да позволи на никого да господства над нея. Беше прекарала по-голямата част от живота си под властта на баща си и това й стигаше.
Няма да се изгуби в сянката на своя съпруг, както бе постъпила майка й. Грижливо ще пази онази част от себе си, за която бе се борила и успяла да защити — а това означаваше, че всяка връзка с Деймън е невъзможна.
Шеста глава