— Може би вече си го намерила.
— Но, Джесика, та той е художник-декоратор…
Джулия се вгледа в морскозелените очи на приятелката си.
— Бъди мила с него, Арлис… Вярвам, че той искрено държи на теб.
Дребната артистка се смръщи недоволно.
— Все пак ще му благодаря горещо за портрета.
— Да, говори с него — поощри я Джулия. — Може да откриеш, че го харесваш.
— Предполагам — рече замислено Арлис. Обгърна портрета с бавен поглед и го подаде на Джулия. — Не бива да карам мистър Скот да ме чака. Ще бъдеш ли така добра да го оставиш в гримьорната ми?
— Разбира се. — Джулия прекръсти картината, докато Арлис се отдалечаваше. Иронична усмивка се разля по лицето й. Арлис се мислеше за светска дама, дори за цинична, но в нея имаше частица все още неудържима романтика.
Полин вдигна очи от планината пакети на пода, покрит с килим, в бледоморавата си и златиста спалня. Тя представляваше прелестна гледка, обградена от леките купчини ленти и тънки материи, с тъмните си коси, разпилени в чувствено безредие по голите й рамене. Усмихна се предизвикателно, когато Деймън влезе в стаята.
— Идваш тъкмо навреме да видиш новите ми покупки уведоми го тя. — Тази сутрин направих чудесна експедиция по магазините. — Изправи се и задържа една дреха до гърдите си, много тънка рокля, която приличаше на фина паяжина от злато. — Виж, скъпи… това трябва да се носи върху друга рокля, като украса, но когато сме сами, ще нося само нея, ей така.
Грациозно я плъзна през главата си и лъскавата тъкан прилепна към тялото й, като в същото време пусна долната рокля да се свлече в краката й. Златната паяжина подчерта закръглената красота на тялото й, без да закрие тъмния триъгълник между бедрата и розово — кафявите връхчета на възбудените й зърна. В кадифените й очи блесна желание и тя облиза устни, когато го приближи бавно.
— Хайде да се любим — измърмори тя. — Цяла вечност не си ме докосвал.
Деймън се вгледа в Полин без всякакъв израз, като трудно можеше да повярва, че стои равнодушен до една жена, която преди бе намирал за толкова вълнуваща.
— Не съм дошъл за това — каза той, задържал ръце до тялото си дори когато тя замърка и се притисна в него. — Искам да говорим.
— Да… но после. — Хвана ръката му и се опита да я допре до гърдата си.
Намръщен, Деймън се отдръпна.
— Искам да зная името на твоя лекар. Този, който е потвърдил, че си бременна.
Сексуалният интерес изчезна от лицето на Полин и се замени със защитно, тревожно изражение.
— Защо?
Деймън я изгледа непоколебимо.
— Как се казва той?
Полин отиде до леглото, наметна плътната брокатена кувертюра. С котешка ленивост започна да шари по плата с върха на пръста си.
— Доктор Чеймбърс. Той е много стар, но в него имаме доверие, той лекува семейството ни от години.
— Искам да се срещна с него.
— Много мило, че проявяваш интерес, скъпи, но не е нужно…
— Ще ми уредиш ли среща, или да го потърся сам?
Червенина се разля по кожата на Полин — дали от чувство за вина, или от гняв?…
— Ти звучиш така обвиняващо. Не вярваш ли, че ти казвам истината за бебето?
— Вярвам, че тази „случайна“ бременност е дяволски удобна за теб — отговори той рязко. — А мисля, че е време да престанем да играем игри.
— Никога не съм ти играла игри…
— Не си ли? — прекъсна я Деймън с присмехулна усмивка.
Изоставила котешката си поза, Полин приседна.
— Отказвам да обсъждам с теб каквото и да било, щом си толкова сърдит!
Той я погледна студено.
— Искам да ми уредиш среща с доктор Чеймбърс.
— Не можеш да му нареждаш като на слуга… нито на мен за такова нещо.
— Вярвам, че съм си платил за привилегията.
Като издаде яростен звук, Полин хвърли една възглавничка със златиста бродерия по него. Тя падна на пода до краката му.
— Няма какво да се правиш на толкова велик. Грешката не беше моя, че съм бременна и че си натоварен със съпруга, която, изглежда, не можеш да откриеш. Отбеляза ли някакъв напредък в това отношение?
— Това не е твоя грижа.
— Имам правото да зная дали детето ми ще се роди като копеле!
— Уверих те, че ще се грижа за теб и за бебето. Смятам да спазя обещанието си.
— Това е доста различно от брак с мен!
— Бях принуден да сключа брак за удобство на баща ми. По-скоро ще отида в ада, отколкото да позволя на теб или на когото и да било да постъпи по същия начин като него.
— Значи това е проблемът? — поиска да знае Полин с повишен глас. А онова, което стори ти с мен? Бях съблазнена от теб, вече съм бременна, а сега като че ли си решил да ме изоставиш…
— Ти съвсем не беше невинно момиченце от училищната скамейка. — Сардонична усмивка озари лицето на Деймън, като си спомни как Полин дръзко го преследваше, хитростите, които използваше, за да го примами в леглото си. А сега претендираше, че тя е била съблазнената. — Ти си богата вдовица с безброй любовни истории, датиращи още преди смъртта на възрастния ти съпруг. Аз не бях първият ти закрилник и Бог ми е свидетел, че няма да съм и последният.