Поруменяла от срам и несигурност, Джулия се питаше дали не го е разочаровала по някакъв начин, дали не е сметнал, че тя е по-малко страстна и възбуждаща от лейди Аштън. Не знаеше какво да прави, как да го задоволи. Той може би смяташе преживяното за разочарование, или още по-лошо — за забавно. Навярно беше очаквал да отиде в леглото с опитна любовница, не с несръчна девственица.
Джулия мълчаливо се упрекна. Трябваше да си напомни, че желае анулиране на брака, че никога няма да предаде кариерата и независимостта си и да живее под властта на силно волеви мъж. Ще бъде добре, ако го е разочаровала…
Бледозлатистите стени на замъка Уорикшир се издигаха високо и бодро над околността и не подсказваха с нищо смута, който цареше вътре. Слънцето току-що бе залязло, хвърляше дълги сенки по земята и блестеше в ромбовидните стъкла на прозорците на средновековната постройка.
Деймън бе прекарал тук почти целия си живот, забравил за удоволствията, които един младеж може да намери в Лондон, вместо да стои при майка си през последните години на живота й.
Премина през голямото преддверие и обширния салон на първия етаж и откри брат си изтегнат на една тапицирана с дамаска кушетка с чаша бренди в ръка. Като съдеше по кръвясалите му очи и по размъкнатия му вид, заключи, че по-голямата част от деня Уилям бе прекарал тук, утешавайки се с помощта на голямо количество силен алкохол.
— Господи, радвам се, че си тук — извика Уилям с жар, като се надигна. — Вече си помислих, че ще ме оставиш на съдбата ми.
Деймън го погледна недоволно.
— Едва ли, след всичко, което съм вложил в теб.
Като се отдръпна да му направи място, Уилям отрони гневна въздишка.
— Никога не съм се дуелирал. Не ми се ще да започвам сега.
— Не възнамерявам да го правиш — смръщи се Деймън. — Как реагира баща ни?
— Всички се постараха той да не научи. При толкова крехкото му здраве това ще го довърши.
Деймън поклати глава в несъгласие.
— Като изключим факта, че лошо върши деловите си работи, баща ни не е глупак. По-скоро би желал да знае истината, отколкото някой да ходи на пръсти около него и да крие тайни.
— Кажи му ти тогава. Аз не се реших да стоваря такава новина на главата на един умиращ човек.
Като завъртя очи, Деймън седна и изтръгна чашата бренди от ръката му.
— Не зная точно как се случи. — Упоен от алкохола, Уилям прокара пръсти през разрошената си черна коса. — Беше толкова незначително нещо. Миналата вечер отидох да танцувам на увеселение, уреждано от семейство Уайвил, обикновена провинциална забава… Танцувах валс с младата Сибил и после се измъкнахме в градината… а следващото нещо, което си спомням, е, че брат й Джордж ми обяви дуел!
Не беше трудно за Деймън да се досети от недомлъвките какво всъщност е станало. Уайвилови, богати земевладелци и титулувана фамилия от Уорикшир, бяха прочути с избухливия си нрав. От това, което Деймън си спомняше, Сибил не можеше да бъде на повече от шестнайсет-седемнайсет години. Всяка обида към нея щеше да бъде смятана за ужасно оскърбление на фамилната чест.
— Какво направи, Уил? — попита брат му със заплашителен тон.
— Само това, че целунах Сибил! То е нищо — едва ли трябва да рискувам главата си за такава постъпка, уверявам те! Джордж и аз никога не сме се карали. Подозирам, че той ни е следил, само за да има претекст да ме обвини, този сприхав негодник…
— Нека спестим обидните епитети за по-нататък — намеси се Деймън сухо. — Единственият начин да се разреши въпроса, е да се отнесем до стария лорд Уайвил. Той ръководи семейството с железен юмрук и той е този, който може да спре цялата работа, ако пожелае.
Сините очи на Уилям се изпълниха с надежда.
— Ще говориш ли с него, Деймън? Ако можеш да го убедиш Джордж да оттегли поканата за дуел…
— Първо искам да зная истината. Сигурен ли си, че всичко, което си направил, е, че си целунал Сибил?
Уилям наведе очи.
— В общи линии, да.
— По дяволите, Уил, при всичките ти любовници и кръчмарки оттук до Лондон защо избра да се задяваш с едно почтено момиче?
— Не съм я задявал! Тя ме гледаше с такива меки и кротки като на сърна очи, които ме приканваха да я целуна, и когато го направих, тя съвсем недвусмислено ми отвърна със същото… а тогава Джордж изскочи от храстите като луд.
— И Сибил, като не е искала да си навлече разправии със семейството си, се е престорила на напълно невинна и е казала, че ти си флиртувал с нея и си се опитвал да я прелъстиш.