— Да — тихо потвърди Джулия.
— И опитът ви също не е голям.
— Обикалях провинцията с пътуваща трупа. Съвсем отскоро започнах работа в театър „Дейли“ на Странд.
— „Дейли“ — повтори той, и гласът му съвсем не звучеше впечатляващо. — Вие заслужавате нещо по-добро.
— Надявам се да е така, сър.
Скот замълча и й показа библиотеката на театъра, изпълнена от рафтове с книги по облеклото, декора и актьорска техника, както и безброй копия от различни пиеси. Спрял пред една купчина листи, той избра едно опърпано издание на „Много шум за нищо“ и й го подаде. Джулия стисна здраво копието и последва Скот вън от библиотеката.
— Това, което изисквам от актьорите в моята трупа, е те да се стремят към по-реалистично изпълнение — отбеляза Скот. — Не понасям позирането и заучените маниери, които съм виждал по сцените на повечето лондонски театри. Техните актьори са, общо взето, претренирани глупци, заместващи истинската игра с екстравагантни жестове и пози.
Изпълнена с възхищение, което граничеше с преклонение, Джулия кимна в съгласие.
— Говори се, че вие сте революционизирали сцената в Англия и Европа — започна тя, но той я прекъсна:
— Не желая да ме ласкаят, мисис Уентуърт. То само надува самомнението ми, а това е опасно. Аз съм вече достатъчно арогантен.
Усмивка на изненада се изтръгна от нея.
— Сигурна съм, че това не е вярно.
— Ще се уверите по-късно.
Искрица съмнение се породи в гърдите й.
— Наистина ли? — осмели се да попита и той се усмихна. Странно как един мъж може да се усмихва, да изглежда толкова топъл и въпреки това да запазва нещо недостижимо в себе си.
— Може би — отвърна той — вие имате голям потенциал на актриса, мисис Уентуърт. И няма да бъдете лоша добавка към трупата.
Минаха покрай задната падаща завеса и кулисите. Джулия придружи Скот до светлините на рампата и огледа салона. Той тънеше в полумрак, беше хубав, навярно с над хиляда и петстотин места, с редица странични ложи, които се издигаха до шеметна височина. Джулия за пръв път посещаваше това място. Театърът беше внушителен, боядисан в бяло, червеникавооранжево и горско зелено. Покрай стените се издигаха колони в златист цвят, инкрустирани със зелено стъкло, а вътрешността на ложите бе облепена с разкошни книжни тапети на цветчета.
Самата сцена беше построена под наклон, така че актьорите в дъното й бяха издигнати с няколко инча по-високо от тези напред. Застанала върху изтъркания под, Джулия се опита да си представи какво е да играеш пред хиляда души публика.
— Има въпроси, които трябва да обсъдим — подзе изведнъж Скот. — Вашата заплата, броят представления, в които ще участвате, изискванията, които имам към артистите… например за репетициите. Настоявам всички актьори и актриси да присъстват на всяка репетиция, независимо доколко добре са усвоили ролите си. Можете да разполагате с личния си живот както желаете, но всеки, който пропусне репетиция или представление, поема риска да бъде глобен или дори освободен. Същото се отнася и за пиенето, закъснението, бременността, любовни истории с другите актьори и всичко останало, което нарушава графика на театъра.
— Разбирам — отговори Джулия и на бузите й изби лека руменина.
— Аз имам своя система за ръководене на трупата — продължи Скот. — Ако имате някакво оплакване, ще намерим подходящо време и място за разрешението на въпроса — ще бъдете информирана допълнително за пътя, по който става това. Не допускам да ми се съобщава вкъщи нищо във връзка с театралните проблеми. Държа особено много личното ми време да не се ангажира със служебни въпроси.
— Естествено — отвърна Джулия и сърцето й се разтуптя от вълнение. Начинът, по който Скот говореше, я караше да мисли, че той се готви да я назначи.
— Има и едно друго нещо, което трябва да си изясним — продължи Лоугън. — Освен артистичните качества, които трябва да притежават хората от „Капитал“, този театър е и делово предприятие. Аз изготвям решенията си според нуждата да се придобие печалба — и няма да скрия, че ако реша да ви наема, то е защото ще донесе пари на театъра. Всички актьори, в това число и аз знаем добре, че сме тук заради нашата рентабилност.
Джулия се скова, всичките й надежди мигом се изпариха. Дали той не намекваше, че иска тя да стане проститутка, за да увеличи благосъстоянието на театъра?
— Нямам желание да своднича за когото и да било — избъбри Скот развеселен, очевидно прочел мислите й. — Аз само подчертавам една от вашите отговорности — както и моя, а така също и на всеки друг — да привлича спонсори за всеки нов сезон. Използвайте вашия талант и чар за осъществяването на това. Няма нужда да спите с никого… освен ако го желаете, разбира се.