Меката носна кърпа продължаваше да се движи леко по лицето й.
— Нямах време да ти изпратя съобщение — каза той. — Подбрах Уилям от Уорикшир и се върнах колкото може по-скоро в Лондон.
Тя повдигна рамене с безразличие.
— Трябваше да си стоиш в провинцията. За мен няма значение кога ще се върнеш.
— Но за мен има. Аз исках да те видя… особено на премиерата ти.
Устните й се извиха с горчивина. Пиесата пропадна, а това, което щеше да бъде значителна крачка в преуспяването й като актриса, беше унищожено от огъня. Най-лошото от всичко, театърът — и всички мечти, които храни в себе си — може да се превърне в пепел, преди да свърши нощта.
— Екстра представление, нали? — каза тя с тъга.
— Повече, отколкото съм се спазарил — призна той с бледа усмивка. Разбираше какво чувства тя, страха и болезненото усещане, че животът крие такива предателски изненади. Не беше справедливо след толкова усилия и саможертва от нейна страна всичко да бъде унищожено така лесно.
Джулия се вгледа в сребристосивите му очи, поразена от спокойствието и силата им, и от чувството, че той не се бои от нищо. Тази вечер беше й спасил живота, в последния миг я бе избавил от лошото. Защо беше рискувал себе си, за да я спаси?
— Благодаря ти — успя да му каже. — Благодаря за това, което направи.
Той прокара палеца и върха на показалеца си по трепетната извивка на челюстта й.
— Никога няма да позволя да ти се случи нещо лошо.
Пръстите му като че опариха кожата й. Опита се да сниши лицето си, но той не й даде тази възможност. Душата й се разтвори за чувства и усещания, тялото й с готовност отговаряше на неговото докосване. Ей сега щеше да я целуне. Мисълта за това я порази, като си представи колко много желае тази целувка, колко примамливо беше да се отпусне и да се остави в ръцете му. Тя винаги се беше пазила от волевите мъже, но в този миг изпитваше блажено желание да му позволи да се грижи за нея.
— Ти имаш чувство за дълг — прошепна тя. — Но не е необходимо…
— Това няма нищо общо с дълга.
Ново лице се появи на вратата на театъра.
— Мис Бари! Слава Богу! Търсих ви навсякъде. Добре ли сте? Не сте ли пострадала?
Джулия се обърна и видя Майкъл Фиске, художника на театъра, да се втурва към Арлис и бурно да я хваща за раменете. Беше мръсен и опушен, ризата на рамото му — скъсана.
— Нищо ми няма — отговори Арлис, погледна изненадано и леко поласкана, задето ставаше обект на такова пламенно внимание. — Не бива да се тревожите, мистър Фиске…
— Мистър Фиске — обади се Джулия в невъзможност да се възпре, — какво стана с театъра? Какво е положението вътре?
Фиске задържа ръката си, прегърнала Арлис, а тя изглеждаше доволна от разрешението на проблема.
— Огънят сега е под контрол. Изглежда, някои хора са ранени при бягството от сградата, но не съм чул да се говори за смъртни случаи.
— Слава Богу. — Джулия въздъхна с облекчение. — В такъв случай след кратък ремонт, „Капитал“ ще бъде отворен отново, така ли?
— Ремонтите ще бъдат сериозни — отговори печално художникът. Предстоят месеци работа, дори повече… и дявол знае откъде ще вземем пари за това. Според мен сме приключили със средствата за по-голямата част от сезона.
— О! — възкликна Джулия, странно неориентирана, откъсната от всяко чувство за сигурност. Какво ще стане сега? Дали Лоугън ще реши да спре заплатите на актьорите за останалата част от театралния сезон? Тя имаше известни спестявания, но те нямаше да й бъдат достатъчно. Веселият глас на Уилям прекъсна мислите й.
— Кочияшът ще докара каретата тук, братко. Колкото до мен, аз няма да чакам. Настроен съм за силно питие и хубаво момиче. — Погледна Арлис замислено и прочете нерешителност на лицето й, а младият човек, който я бе прегърнал, го гледаше със сдържано предизвикателство.
— Мис Бари не е момиче за една вечер — изрече твърдо Майкъл Фиске, задържал ръката си около Арлис.
Какво мислеше Арлис се отрази ясно на лицето й, когато погледна от единия към другия мъж… Фиске, сериозен и надежден, и лорд Уилям Савидж дяволски красив и безотговорен. Тя бавно се измъкна от прегръдката на Фиске.
Джулия изпита потресаваща почуда, като разбра какво ще направи Арлис. Дребничката артистка никога не можеше да устои на един красив лорд, дори когато той ясно показва, че иска да се забавлява една нощ с нея. На Джулия й се искаше приятелката й да не прави погрешния избор.