— Недей… иначе ще те взема още тук. — Целуна я грубо, а тя му отговори със също толкова силна страст.
Каретата спря и Джулия разбра, че са пристигнали в имението. Откъсна се от Деймън, оттегли се на отсрещната седалка и се зае да оправя корсажа си. Пръстите й бяха непохватни, като издърпа двете половини една до друга, а също и златистия шнур, за да затегне корсажа и го завърже. Успяла да възстанови донякъде приличния си вид, тя вдигна глава и видя, че Деймън я наблюдава втренчено.
— Ела вътре с мен — каза той. Лицето му беше напрегнато, а блясъкът в очите му говореше ясно какво ще се случи, ако тя го придружи в замъка.
Не, извика вътрешно тя, но думата не излезе от устата й. Тя искаше да бъде с него, искаше той да успокои физическата болка на нейното тяло, да й даде същия мир и удовлетворение както миналия път. Още една нощ с него… Тя можеше ли да причини по-голяма вреда, отколкото извършената вече? Засрамена от слабостта си, предала се на съблазънта, тя се бореше с чувствата си.
Деймън взе решението вместо нея, отвори вратата на каретата и посегна вътре. Ръката й улови неговата и тя му позволи да я издърпа от колата. Лакеят изтича пред тях да отвори предната врата на имението, те пресякоха прага и влязоха в тихото преддверие. Изглежда, прислугата имаше свободна вечер, защото никой не се виждаше пред очите им и замъкът беше слабо осветен.
Веднага щом вратата се затвори, Деймън взе Джулия в обятията си и я целуна с нетърпелива уста. Джулия потръпна от удоволствие и застана на пръсти, за да се нагоди към ръста му, обвила ръце около широките му рамене. Деймън раздвижи устни, зашепна в ухото й нещо нежно и еротично… но Джулия се скова, усетила някакво движение зад него. Стресната, тя се отдръпна от гърдите му и се вгледа с широко отворени очи в натрапника. Деймън също погледна натам.
Някаква жена слизаше по стълбите бавно и спокойно, като полюляваше красиво бедрата си. Гънките на тънката й рокля, скроена от прозрачни пластове прасковен цвят, се движеше около ханша и глезените й свободно като течност. Това беше съблазнителна дреха, предназначена да привлече вниманието на всеки мъж. Беше боса, сякаш току-що бе станала от леглото и дошла да приветства неочакваните гости.
— Полин — избъбри Деймън слисано.
Джулия се освободи от него, несъзнателно приглади полите си. Дори със строгия поглед в очите си Полин бе изключително красива, с черните си, лъскави като коприна коси, спуснати по гърба, с очи, които гледаха косо, като на котка.
— Намислих да те изненадам, скъпи — каза тихо Полин, чувствайки се пълен господар на положението. — Но никак не предполагах, че и аз ще бъда изненадана. Не очаквах, че при всичките нерешени въпроси между нас, ти ще се забавляваш с друга жена тази нощ. — Достигна края на стълбите и скръсти ръце, при което гърдите й се издуха примамливо. Хладният й самодоволен поглед попадна на Джулия. — Какво ти е, миличка? Изглеждаш ужасно оплескана… И двамата воните на дим.
— Злополука в театъра — отвърна късо Джулия.
— О! — Полин погледна назад към Деймън, извила хубавите си вежди. — Станал си напоследък много предан почитател на театъра, така ли?
— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита на свой ред Деймън с твърд глас.
Тя, изглежда, се засегна от тона му. Едната й ръка се долепи до корема, напомняйки му за деликатното положение.
— Смятах, че трябва да си поговорим… и тъй като ти не пожела да ме посетиш, остана ми само този избор. — Погледна пак Джулия. — А ти беж оттук, чуваш ли? Деймън и аз трябва да останем насаме. Сигурна съм, че можеш да си намериш някой друг мъж да задоволи нуждите ти тази нощ.
Кръвта на Джулия се смрази от гняв и унижение. Лицето й остана безизразно.
— Права сте — отвърна тя със сдържан глас. — Искам да бъда колкото може по-далеч и от двама ви.
— Чакай — изрече Деймън и посегна да я хване за ръката, но тя се отскубна.
Доволна усмивка се плъзна по лицето на Полин. Като че не можеше да се въздържи да не изрече на раздяла някоя хаплива забележка.
— Мисис Уентуърт… може би си мислите, че сте станали доста близка с лорд Савидж, но за него има много неща, които не знаете. Подозирам, че сред нещата, които е пропуснал да ви каже, има един доста уместен факт — той е вече женен.
Джулия се спря край входната врата.
— Да, зная това — изрече спокойно.
Полин, изглежда, се изненада, но после лицето й се сбърчи от презрително чувство.
— Господи, вие имате морала на разгонена котка. Да се хвърлите на един човек, женен за една и чакаш дете от друга… Вие сте най-безсрамното същество, което съм срещала.