Осма глава
— Кажете на иконома, че желая да видя мистър Скот — рече Джулия на лакея, като слезе от каретата. — Кажете му, че съжалявам за късния час, но се отнася за много спешно нещо.
— Да, мисис Уентуърт. — Лакеят закрачи бързо към главния вход и веднага уведоми иконома за нейното пристигане.
Джулия го последва бавно, смелостта й се изпаряваше с всяка крачка, която я приближаваше до Лоугън Скот и луксозната му къща в представителното предградие на площад Сейнт Джеймс. Тя беше с три колони на фасадата, с дълбоки канелюри, които сякаш респектираха любопитните посетители като нея. Джулия идваше тук за пръв път — Лоугън беше забранил на актьорите и на всички останали от „Капитал“ да стъпват в неговия дом.
Доколкото бе известно на Джулия, Лоугън рядко приемаше гости в дома си. Малцината привилегировани, които имаха това право, не споменаваха нито дума за къщата или за нейния обитател, уважавайки желанието на домакина за дискретност. Къщата беше негово изключително притежание и тя сякаш бе покрита с невидимо було на загадъчност. Но Джулия искаше да види Лоугън, а не можеше да чака до сутринта.
Лоугън беше почти неин наставник и проблемът, пред който бе изправена, беше твърде труден, за да го разреши сама. Не би могла да се довери на никого другиго. Питаше се дали Лоугън ще я изхвърли веднага от дома си, дали ще бъде изненадан от неочакваната й поява, дали ще бъде сърдит или и двете заедно.
Високият лакей, който вървеше пред нея, говореше с иконома, той се изгуби, но бързо се върна. Обиграният иконом не показа никаква реакция, когато се изправи пред треперещата млада жена с овъглен сценичен костюм.
— Мистър Скот ще ви приеме, мисис Уентуърт — измърмори той.
Като освободи лакея, Джулия последва иконома. Тя се надяваше да не е събудила Лоугън, след като си е легнал. Сигурно не — не можеше да си го представи да спи, след всичко случило се тази вечер.
Интериорът бе италианизиран, със сложна резба по мебелите, с изрисувани фрески по таваните и бюстове от блед мрамор. Тук витаеше атмосфера на превзетост, всяко нещо бе излъскано като кадифе, но сдържано. Тапицерията и завесите на прозорците бяха в богати нюанси на синьо, златисто и тъмновиолетово.
Влязоха в интимна приемна, където мебелировката бе отрупана с копринени и кадифени възглавници, а по малките инкрустирани масички се виждаха много романи и книги с гравюри. Лоугън Скот стана от един шезлонг, когато Джулия премина прага.
— Мисис Уентуърт — каза той с леко пресипнал глас, — как си? Надявам се, че не си пострадала от пожара.
— Добре съм — увери го тя. Погледът й бе привлечен от друг посетител в приемната, една от най-екзотично красивите жени, които бе виждала. Жената имаше златиста кожа, права черна коса и поразително бледозелени очи. Тежката копринена рокля, която носеше, беше стегната с колан на тънката й талия и придаваше на фигурата й гъвкавост и изящество. Джулия беше очарована от нея. Значи това е тайнствената жена, която живееше с Лоугън. Беше ли повече от негова любовница или просто жена за удобство?
Жената се усмихна на Джулия и застана до Лоугън.
— Ще ви оставя да си говорите — каза тактично тя и поглади с ръка косата на Лоугън със собственически маниер, преди да напусне стаята.
Лоугън се вгледа замислено в Джулия. Очите му бяха зачервени от дима.
— Седни — рече той и й посочи един стол с мека тапицерия наблизо. — Ще искаш ли питие?
— Да, каквото и да е — каза Джулия благодарно, настанила се в удобния стол. Той й донесе чаша с бледокехлибарена течност, която определи като уиски с вода, лека и малко сладка. Наля си чаша чисто и седна наблизо, протегнал крака. Като нея и той не бе променил костюма си. Дрехите му бяха в лошо състояние, изцапани с пот и дим, ризата скъсана на някои места, панталонът раздран на коляното.
— Как е театърът? — попита колебливо Джулия, като отпи от уискито. Това не беше питието, което най-много обичаше, но беше доволна от ободрителното му въздействие.
Лицето на Лоугън се помрачи.
— Не е унищожен, но ще трябва да се направят много скъпи ремонти. Трябва да намалим наполовина спектаклите, които бях запланувал за сезона и да изнесем останалите на турне в провинцията.
— О! — Джулия мразеше турнетата, късните часове, лошата храна и мръсните стаи. В миналото бяха осъществили няколко представления с малки турнета до места като Бристол, Лестър и Честър. Уморително беше да се оправя с тълпите, които се събираха пред квартирата, да понася оглеждането отблизо на външността й, независимо от това къде се намира.
Въпреки очевидната си умора Лоугън се усмихваше на нейната липса на ентусиазъм.