— Без оплаквания — промърмори той, — не съм подходящ за спорове тази вечер.
В отговор Джулия успя да се усмихне бледо.
— Аз също — каза тя. — Пиесата вървеше блестящо тази вечер, преди да избухне пожарът. Сигурна съм, че тя щеше да получи възторжени отзиви.
— Ще я изнесем в Бат идущата седмица.
— Толкова скоро? — попита Джулия, повдигнала учудено вежди. — Но проспектът и някои декори бяха напълно изгорели…
— Ще накарам Фиске и другите да импровизират нещо.
— Може би някои благотворителни спектакли ще ни осигурят допълнителни средства за ремонта на театъра — предложи Джулия.
— Аз ще се погрижа за парите. Междувременно… — Вгледа се продължително в нея. — Защо дойде тук, Джесика?
Тя отпи плахо от уискито си.
— Аз… се нуждая от твоя съвет.
Лоугън я изчака да продължи, показвайки търпение, което бе необичайно за него.
Джулия пое въздух и изпусна дълга въздишка. — Имам лични проблеми — изтърси тя.
— Предполагах. Продължавай.
— Държа се съвсем странно, правя постъпки, за които зная, че са погрешни и въпреки това не мога да ги възпра. Боя се, че то ще попречи на работата ми, но най-много от всичко се страхувам от грешките, които мога да извърша занапред…
— Чакай — промърмори Лоугън, подреждайки в ума си брътвежите на Джулия. — Подозирам, че това има нещо общо с един мъж. Да не би да е лорд Савидж?
— Да.
— Разбира се. — Сардонична наслада заблестя в очите му. Той обърна живота ти наопаки… и сега ти си мислиш, че започваш да се влюбваш в него.
Джулия не хареса начина, по който Лоугън изрече това, сякаш чувствата й бяха просто клише, а страданието й — неоснователно. Лоугън не беше доловил огромната, студена буца в гърдите й, самотата, която я теглеше към бедата. Но прецени думите му сериозно. Нещата, които чувстваше към Деймън, мощното физическо привличане, копнежът да бъде с него, чувството, че те се разбират взаимно… Дълбока тръпка я разтърси, когато се опита да се изправи с лице към истината. Да, тя беше влюбена в Деймън. Очите й глождеха от нахлулите сълзи и тя набързо изпи почти всичкото уиски и усети как гърлото я опари.
— Това не е нещо, което искам да чувствам — каза тя и леко се закашля.
— Разбира се. — Лоугън разроши коса и разсеяно подръпна един лъскав кичур. — Спала ли си с него?
— Това не е твоя работа!
— Спала си — изрече той безстрастно, прочел отговора в обидената й реакция. — То обяснява до голяма степен нещата. Ти не си от тези, които отдават лесно ласките си. Без съмнение се затрудняваш да разграничиш любовта от страстта — а това е опасно. Никога не започвай любов, ако не можеш напълно да я контролираш. Ако Савидж за теб е повече от това, с което можеш да се справиш, скъсай с него. Независимо колко болезнено ще изглежда в момента, то е единственото умно решение.
— Не е толкова лесно — каза Джулия.
— Защо?
— Защото… аз съм омъжена за него. — Ако не беше толкова нещастна, Джулия щеше да хареса внезапната празнота върху лицето на своя работодател. Не беше очаквала, че Лоугън, толкова светски мъдър и изискан, ще се изуми толкова от нейното разкритие.
Като се задави с питието си, Лоугън използва един миг, за да се опомни.
— От колко време? — попита той смаяно.
— От осемнайсет години.
Всеки опит за самообладание се удави в новата вълна на объркване.
— Джесика, ти говориш безсмислици…
— Бяхме оженени още като деца.
С приковаващ и ужасен поглед, Лоугън остави питието си.
— Продължавай — промълви тихо.
Думите се изсипаха от устата й, когато тя му каза за своето минало и за брака, който беше за нея толкова продължителен товар. Докато говореше, усещаше върху себе си неговите немигащи очи, но не можеше да се реши да го погледне. Странно беше да признаеш истината на някого, след като си я пазила в тайна цели две години, но тя почувства как облекчението я обзема все повече, когато призна всичко, премълчала само случката с бременността на лейди Аштън. По някаква причина, която изглеждаше твърде лична, Джулия не му разкри това, не изложи себе си и Деймън на подигравки.
В края на монолога й Лоугън вече имаше вид на успокоен донякъде човек.
— След като ми разкри всичко това, какво желаеш от мен?
— Не ми казвай, че трябва да реша тези неща сама, защото не ми се струва възможно да успея…
— Савидж иска ли да се оттегли от брака?
— Не съм сигурна — каза предпазливо Джулия. — Мисля, че… той би могъл.
— Ще ти кажа моето мнение. Не е добре, Джесика… Джулия, да оставаш при него, защото няма да искаш да направиш жертвите, които той ще очаква от теб.