— Не го желая — отвърна разпалено Джулия.
— Това си е напълно ваша грижа — увери я той. Бръчка проряза широкото му чело, докато я наблюдаваше. — Струва ми се, че… не бях насрочил прослушване за никого за днес.
Въпросът я свари неподготвена и тя отговори набързо:
— Мисля, че то бе осъществено с помощта на един от вашите администратори…
— Никой тук не върши нищо без мое разрешение.
Джулия кимна и лицето й почервеня.
— Излъгах ви — призна тя. — Иначе нямаше да мога да ви видя.
В смеха му прозвуча нотка на досада.
— Мисля, че ще бъдете полезна за нас. Кажете ми, мисис Уентуърт… наистина ли сте омъжена?
Макар да беше готова за този въпрос, Джулия поруменя от неудобство. Тя не можеше да му каже истината, но знаеше, че той е много талантлив артист, за да приеме лесно лъжата й. Направи безцелно няколко крачки по сцената и скръсти ръце на гърди.
— Не съвсем — отговори тя, без да го погледне. — Мисля, че ако се представя за „мисис“, то ще ми осигури закрила срещу нежелателни аванси.
— Много добре.
Когато, изглежда, нямаше да има повече въпроси, Джулия го погледна изненадана.
— Няма ли да ме попитате за моето семейство? За моя произход?
Той поклати глава, подръпвайки разсеяно един кичур от махагоново червеникавата си коса.
— Предполагам, че то съвпада с това на повечето хора в театъра, те имат минало, което биха желали да забравят.
— Дори и вие?
Скот кимна.
— В живота ми има събития, от които отдавна съм избягал. И никога няма да отида по-далеч оттук. — Огледа празната сцена и като че се успокои. — Никога не се чувствам напълно удобно, където и да съм, с изключение на „Капитал“. Той е роден дом за мен… Надявам се да стане и за вас, мисис Уентуърт.
На лицето й изгря усмивка.
— Да — прошепна тя, доловила част от причините, поради които обичаше мястото. Тя можеше лесно да си представи хилядите истории и личности, изпълнили тази сцена, въздуха, който кънти от музика и гласове, публиката, наелектризирана от емоциите на изпълнителите, страха, надеждата, любовта…
В театъра всеки можеше да забрави кой е той или коя е тя поне за известно време. Актьорите можеха да се превъплъщават, в когото пожелаят. Това искаше и Джулия за себе си. Ще живее като Джесика Уентуърт и ще заличи всички следи на Джулия Харгейт — заедно с тайната, която я преследваше цял живот.
— Аз ти го казах — рече Нел Флорънс и сбръчканото й лице се озари от красива усмивка. — Правилно беше да се спреш на Лоугън Скот. Възхищавам се от работата на „Капитал“. Въпреки младостта на Скот, той е способен ръководител. Ще спечелиш много повече, като влезеш в актьорската трупа на Скот, отколкото ако си останеше в „Друри Лейн“. — Крехките рамене на Нел потрепнаха и тя направи гримаса на пренебрежение. — „Друри Лейн“ се съсипва от този американски импресарио Стивън Прайс и неговия странен вкус за спектакли. Ти трябваше да се родиш половин век по-рано и да работиш с Дейвид Гарик — той щеше да знае точно как да постъпи с момиче с твоите способности. Представи си как щеше да играеш с него в „Чудото“…
— Значи вие одобряване мистър Скот? — попита Джулия, с което деликатно подтикна мисис Флорънс да се върне към този въпрос, преди да се отплесне в един от дългите й спомени.
— О, да. Неговите продукции имат прекрасен стил, а предаността към актьорското изкуство е безспорна.
Те седяха и пиеха чай в гостната на мисис Флорънс, с миришещата на плесен мебелировка, тапицирана с розова коприна, и стените, осеяни с някогашни театрални спомени. Джулия бе срещнала възрастната жена само преди няколко месеца, когато мисис Флорънс бе получила малка роля в една продукция на театър „Дейли“. Нормално появата в „Дейли“ би била под нивото на такава голяма артистка, играла на „Друри Лейн“ повече от трийсет години. Но мистър Бикърстън плати на мисис Флорънс щедро, знаейки, че името й ще изпълни всяко място в театъра.
След успешно едномесечно участие в пиесата мисис Флорънс напусна Бикърстън и „Дейли“ — но не преди да дръпне настрана Джулия и да й даде добронамерен съвет:
— Способностите ти се похабяват тук — беше казала тя на Джулия. — Ти трябва да намериш друг театър, достоен за уважение и да получиш по-добра подготовка.
Джулия се почувства толкова поласкана, че почти не можеше да говори. Тя уважаваше възрастната жена и успеха, който беше постигнала в живота си. Родена в голямо и обедняло семейство в източния край на Лондон, Нел Флорънс сполучи благодарение на значителния си талант на сцената и на няколко потайни любовни връзки с богати мъже. Въпреки че легендарната й хубост побледня с възрастта, а гъстата й червеникава коса се прошари със сребърни нишки, тя си оставаше привлекателна жена.