— Ако ми се сърдиш за това, което стана с Полин онази нощ…
— Това ни най-малко не ме интересува. Не искам да знам дали си я поканил там или не. Повече се сърдя на себе си, отколкото на всеки друг.
— Защото си искала да бъдеш с мен? — избъбри той.
Тишината би била пълна с изключение само на лекото плискане на водата в басейна. Чувството на отпускане, което банята бе дала на Джулия, сега напълно се изпари, смени се с напрежение, разпростряло се във всяка част на тялото й. Тя гледаше стегнатото, изваяно лице на Деймън, живия блясък в очите му и разбра колко голям е гладът му за нея. Той беше тук, защото я желае… и няма лесно да я остави да му се изплъзне.
— Не трябваше да идваш при мен в Бат — рече троснато тя. — Няма да получиш нищо от мен, най-вече онзи вид приветствие, който, изглежда, очакваш.
Вместо да спори с нея, той я обгърна с оценяващ поглед. Очите му се спряха на нежната й ръка, на пръстите, стиснали хлъзгавия камък на ръба на басейна.
— Ти носиш пръстена, който ти подарих — отбеляза той.
Джулия стисна ръка и я наведе във водата, потапяйки искрящия диамант.
— Това не значи нищо, освен че пръстенът ми харесва. А ако си мислиш, че благоразположението ми може да се купи…
— Не си мисля нищо. — На устните му се появи усмивка. — Ти като че ли очакваш всеки миг да се нахвърля върху теб. Дори съм склонен да мисля, че ще бъдеш разочарована, ако не го направя.
— Нека да не си играем игри — отвърна тя дръзко. — Ти си тук, защото искаш пак да спиш с мен.
— Разбира се, че искам — каза той спокойно. — Но и ти желаеш същото. Доколкото си спомням, преживяването беше приятно и за двама ни… или ти ще се опиташ да твърдиш, че само си се преструвала?
Почервеняла от чувство на безсилие, Джулия дръпна назад ръката си.
— Върви си, иначе ще те опръскам достатъчно и ще съсипя тези фини дрехи.
Усмивката на Деймън остана на лицето му.
— Тогава няма да има пречки да дойда при теб.
Ръката й бавно се отпусна.
— Моля те, върви си — процеди тя през зъби. — Стоя в този басейн от доста време. Кожата ми започва да се набръчква.
Той й протегна галантно ръка.
— Ще ти помогна да излезеш.
— Не, благодаря.
— Срамуваш ли се? — попита той с присмехулно повдигнати вежди. — Виждал съм те вече гола. Да те видя още веднъж — едва ли има голямо значение.
— Не мога да изляза, докато не си отидеш!
Подигравателна усмивка присви устните му.
— Няма да си отида.
Джулия му протегна ръка.
— Много добре — изрече хладно. — Можеш да ми помогнеш да изляза.
Деймън галантно посегна за ръката й, но тя го стисна за китката с двете си ръце и го дръпна към водата. Той изгуби равновесие и цамбурна с главата надолу.
Джулия извика победоносно и се оттегли в срещуположния ъгъл на басейна. Не можеше да възпре буйния си смях, когато Деймън изплува на повърхността. През замрежените му от водата клепки сивите му очи обещаваха възмездие.
— Ах, ти, малко дяволче! — избъбри той и се хвърли към нея.
Джулия се опита да го избегне. Деймън я хвана за кръста и я притегли към себе си, а мокрите му дрехи се нагънаха между двамата.
— Ти имаше нужда от лечебно накисване — осведоми го тя, като все още се тресеше от кикотене. — Водата ще излекува всичките ти болести.
— Има един проблем, който не може да излекува — каза той многозначително и обхвана голия й ханш, притискайки я силно към себе си.
Смехът на Джулия замлъкна, когато усети набъбващия му член да се вклинява интимно високо между бедрата й. Тялото й се понесе в горещата вода, докато тя се вкопчи в него, хванала го за раменете, стегнала крака около бедрата му. Дъхът им се смеси в неравни изблици. Макар да бяха и двамата напълно неподвижни, Джулия имаше усещането, че се търкаля в яростната атака на някакъв нахлуващ прилив, безпомощно хваната във водовъртежа на прииждащите вълни.
Тя отстрани нежно кичурите мокра коса от челото му, пръстите й преминаха от слепоочието към ухото.
Изведнъж Деймън я издигна по-високо до себе си, движенията му бяха леки във водната повърхност. Едрите му ръце я обхванаха под мишниците и я задържаха здраво и той наведе глава към гърдите й. Джулия се загърчи в протест, докато почувства устата му да се плъзга по нежната извивка на гърдата й, да се закрепва върху зачервеното й зърно. Пърхащият му език предизвика у нея болезнено — сладък отклик. Ръцете й жадно сграбчиха тънката ленена материя на ризата му, искаха да почувстват голата му кожа.
Като наведе гръб във водата, Деймън плъзна ръка по бедрото й надолу по обтегнатата кожа на корема. Ръката му отиде и по-долу, между бедрата й, докосна кадифената ивица на окосменото триъгълниче и достигна най-чувствителната й част. Джулия потрепери от нарастващо желание, искаща по-голяма наслада от тази, която й предлагаше той. Но съзнанието за това, че се намират на публично място, я накара да се въздържи от пълна забрава.