— Не можем — простена тя срещу устните му. — Не тук.
— Желаеш ли ме? — прошепна той и я целуна дълбоко, вкусил от сладката топлина на нейната уста.
Джулия потрепери до него, тялото й беше гладко и леко в ръцете му. През замъглените, мокри ресници тя виждаше кожата му, проблясваща като бронз, погледа му, обещаващ еротични фантазии.
Не произнесе и дума, и Деймън наведе устни до шията й, целуваше и хапеше леко чувствителния път до ухото й.
— Всичко, което искам от теб, е да ми отговориш — шепнеше той. — Само една дума, Джулия… да или не.
Тих стон се изтръгна от гърдите й. Тя се давеше в чувства, искаше това, което си бе забранила, знаейки колко погрешно е то… но нямаше значение. Сякаш не съществуваше нищо и никой извън тази малка зала. Ръката й хвана за тила мократа му коса, стисна я трескаво.
— Да — прошепна тя.
Деймън разкопча ризата си и се усмихна, когато Джулия се опита да му помогне.
— Побързай — подкани го тя, като го целуваше по лицето и шията.
— Никога досега не съм се събличал под вода. Не е толкова лесно, колкото си мислиш.
— Опитай се по-упорито — прошепна Джулия и го целуна. Езикът й навлезе в устата му, съблазняващ и дразнещ, докато предизвика разсмяно охкане и по-енергично дърпане на панталона. Закопчалките най-сетне се поддадоха, давайки възможност на възбудения му член да се освободи. Ръката на Джулия стисна твърдата, гладка дължина и нежно се задвижи по нея.
Той изрече името й и гласът му прозвуча дразнещо в ухото й, а пръстите му стиснаха хълбоците й, тласнаха я нагоре. Задържа я здраво и навлезе бавно в нея. Тя изстена и се отпусна върху него, трепереща от наслада. Деймън навлезе по-навътре, искайки да се тласне бързо в нея, но беше принуден от плискащата вода да възприеме мъчително бавен ритъм. Телата им се извиваха заедно в дразнещо, плъзгащо триене, което обещаваше да трае вечно.
Тръпнещата Джулия обви ръце около раменете му и зарови лице в мократа му шия. Усети мощната сила на дъха му, който разширяваше гърдите. Те сякаш се бяха превърнали в едно същество, с общ ритъм на пулса и нервите. Насладата растеше рязко, разтърсваше Джулия с интензивността си. Тя изгуби всякакви усещания, чувстваше само плавните движения в себе си, които преливаха, докато станаха неудържими.
Деймън заглуши вика й, възприел конвулсивните трепети на тялото й, които го изпращаха към собственото му мощно освобождаване. Той затвори очи, сетивата му сякаш изчезнаха, кръвта му закипя.
— Джулия — простена той срещу извитата й, стегната шия. Никога няма да позволя да си отидеш… никога…
Джулия едва го чу. И макар че част от нея се бунтуваше срещу собственически прозвучалия му глас, друга част от нея тържествуваше от тези думи. Тя също го притежаваше, изпита същата силна наслада от тяхното съединение… и въпреки че й липсваше опит, знаеше, че никога няма да изпита това с друг мъж. Отмаляла, задоволена, отчаяна тя се отпусна върху него във водата. Ръцете му се плъзгаха по тялото й, движеха се бавно от тила до бедрата.
— Позволи ми да прекарам нощта с теб — прошепна Деймън.
Джулия не можа да се възпротиви. Щеше да бъде лицемерно след случилото се току-що. Кимна леко в отговор и се изви.
Девета глава
Изпълнена с жизненост и чувство на лекота, Джулия стоеше на сцената на „Нов Театър“ в Бат и наблюдаваше с удоволствие дейността, която кипеше около нея. Пожарът в Лондон като че не беше обезсърчил духа на актьорите и работниците. Те бързо сглобяваха новите декори, репетираха откъси от диалози и си разменяха шеги за трудностите на турнето.
— Много досадно градче — измърмори Арлис с ръце на бедрата. Погледна шеговито Джулия. — Не можеш да видиш свестен млад човек. Само отчайващи стари моми и инвалиди.
Джулия се усмихна кисело.
— Мисля, че сме тук да изпълним „Моята лейди измамница“, а не на лов за мъже.
— Денят, в който ще престана да търся… — започна Арлис и внезапно млъкна със странно изражение на лицето.
Като проследи погледа на приятелката си, Джулия видя, че Мери Удс, една от второстепенните артистки, открито флиртува с Майкъл Фиске. Художникът изглеждаше доста заинтригуван от хубавичката млада жена и от нейната насърчителна усмивка.
— Какво прави тя: губи времето на Фиске, а трябва да репетира ролята си? — недоумяваше Арлис.