Джулия потисна усмивката си, доловила нотка на ревност в гласа й.
— Мери има само няколко реда. Сигурна съм, че ги е научила идеално.
Арлис остана намръщена.
— Мистър Фиске има достатъчно работа, за да обръща внимание на влеченията й.
— Ти щеше да спечелиш Фиске, стига да искаше — заключи сухо Джулия. — Но доколкото си спомням, повече те вълнуваше лорд Уилям Савидж.
— О, той не е по-свестен от другите — сопна се Арлис. — Макар че е божествен в леглото, очевидно няма интерес към мен в нищо друго. Скъсах с него. И с всички мъже в момента. — Като скръсти ръце на гърдите си, тя многозначително обърна гръб на Майкъл Фиске и Мери Удс. Едва сега Джулия забеляза Фиске да хвърля потаен поглед към Арлис. Значи той се опитва да я накара да ревнува, помисли си Джулия и устните й потрепнаха от задоволство.
— По-добре да поговорим за твоя любим — предложи Арлис. — Лорд Савидж дойде да ме види в Лондон — опитваше се да те намери. Можах да му кажа само, че трупата ще почне турне в Бат. Дали е дошъл тук? Виждала ли си го?
Джулия се поколеба и кимна, а бузите й опари топла руменина.
— Е? — подкани я Арлис. — Какво се случи?
Като поклати глава, Джулия се разсмя. Въпреки че беше склонна да й каже, никакви думи не можеха да опишат миналата нощ. След като бяха излезли от водата, те отидоха в странноприемницата. Свежият вечерен въздух бе подействал ободрително на Джулия, но тя беше сигурна, че тръпки побиват Деймън в мокрите дрехи, залепнали за тялото му. Като стигнаха стаята й, Джулия разпали огън в камината и окачиха дрехите му да съхнат.
Бяха се отпуснали в малкото, но удобно легло, с притиснати голи тела, докато кожата на Деймън стана толкова топла, колкото нейната. Той я облада безмълвно, използваше нежното галене с върховете на пръстите, топлината на устните си и движенията на своето тяло да предадат чувствата му.
Спомнила си екстаза, който бе изпитала тогава в топлия мрак, Джулия усети как руменината й се засилва. Тази сутрин Деймън трудно се събуди, прозяваше се, протягаше се и мърмореше… дърпаше я до себе си, когато тя се опитваше да слезе от леглото. Облада я още веднъж, навлизайки в тялото й с бавни напъни, от които тя се забрави напълно. Джулия с труд успя да се откъсне от мислите си за Деймън.
— Не е нещо, което бих споделила с удобство — измърмори тя.
Арлис се наведе по-близо, обзета от заговорнически възторг.
— Толкова се радвам за теб, Джесика! Никога не съм те виждала преди толкова щастлива. Сигурно си влюбена. Отдавна си чакала това, нали?
— Не казвай на никого, моля те.
— О, разбира се… но те ще се досетят. Знаеш как клюката се носи. Освен това не можеш да криеш, когато си влюбен — то се проявява по сто различни начина.
Джулия бе избавена от отговор поради пристигането на Лоугън Скот. Живите му сини очи обхванаха направеното на сцената и той кимна късо, одобрително. Когато се струпаха около него с въпроси, Лоугън възпря всички, промърморвайки нещо, и закрачи към Джулия.
— Мисис Уентуърт — каза живо той, — как си?
Тя издържа погледа му и се усмихна леко.
— Изключително добре след едноседмична почивка, мистър Скот.
— Чудесно.
Усетила, че присъствието й е излишно, Арлис бързо се насочи към Майкъл Фиске, който още се занимаваше с Мери Удс.
Лоугън не сваляше проницателния си поглед от лицето на Джулия.
— Чух, че Савидж е тук в Бат — отбеляза той. Макар че думите му бяха изречени равнодушно, на Джулия й се стори, че Лоугън я обвинява в нещо.
— Да — изрече тя по начин, който можеше да се възприеме и като потвърждение, и като въпрос.
— Виждала ли си го?
Джулия не отговори, но той прочете лесно изражението й.
— Пак си се тъпкала скришом с бонбони, нали? — попита той.
Джулия се изчерви при това напомняне за разговора им в къщата му в Лондон.
— Не съм виновна, че той е решил да ме следва.
Веждите му се извиха присмехулно.
— Така ли?
— Ако намекваш, че съм го поощрила…
— Пет пари не давам с какво си го поощрила. Гледай само работата ти да не страда. Първата сутрин ти дойде късно на репетиция, защото си се търкаляла в леглото с…
— Не съм закъснявала тази сутрин — пресече го Джулия с ледена нотка в гласа. — Ти закъсня, мистър Скот.
Като й отвърна със също толкова студен поглед, Лоугън се обърна и се отдалечи, раздавайки команди.
Джулия се почувства обезпокоена и леко озадачена. Това беше най-големият им спор досега, а тя не виждаше причини за това. Ако се отнасяше за други двама, тя щеше да реши, че Лоугън Скот се ръководи от ревност. Но това беше абсурдно. Той положително нямаше романтични чувства към нея… но дори да ги имаше, по-скоро щеше да умре, отколкото да наруши строгото си правило никога да не създава връзка с актриса от трупата.