Досетила се, че може да е забравила да заключи, когато сутринта излизаше, Джулия разтърси ключа в металната захватка на бравата. Имаше достатъчно грижи за тази нощ и не можеше да прояви небрежност. Като завъртя топката, тя спря и погледна назад към Деймън.
— Ти изпълни джентълменското си задължение — уведоми го тя. — Бях доставена благополучно до вратата си. Лека нощ.
След грубия намек да си върви, Деймън се вгледа в нея, после се обърна и се отдалечи.
Джулия влезе с въздишка в стаята и зарови за кутия кибрит. Внимателно запали клечката и доближи жълтото пламъче до газената лампа на скрина. Слаба светлина освети стаята. Съзнанието на младата жена бе погълнато от мисли, които й причиняваха главоболие. Не обръщаше внимание на нищо около себе си. Но като погледна в овалното огледало, забеляза някакво движение в ъгъла на отразената повърхност. В същия момент се дочу странно стържене по пода.
Тя не беше сама. Обзе я уплаха. Преди да успее да извика, тежка ръка запуши устата й здраво. После някой я притегни назад към мършаво, но силно тяло. С разширени ноздри и изцъклени очи тя съзря, че я приближава набитата фигура на лорд Лангейт. Държеше я приятелят му, Стратърн. Двамата наглеци, които по-рано същия ден й досаждаха в „Нов театър“. Подкрепили дързостта си с голямо количество алкохол, те се държаха самоуверено.
— Не ни очакваше отново, нали? — измърка Лангейт и прокара месестата си ръка по мазните кичури на оплешивяващата си глава. Плъзна оценяващ поглед по гърчещото се тяло на Джулия. — Каква сладка женичка си ти — най-апетитното парче, което някога сме виждали. Прав ли съм, Стратърн?
Високият кимна и се разкикоти доволно.
Малката уста на Лангейт се разтегна в усмивка.
— Не бива да се плашиш. Ще те оправим спокойничко и после ще ти платим добре. Ще можеш да си купиш всякакви дрънкулки, които искаш. Не гледай така обидено, миличка, обзалагам се, че досега си забавлявала не един страстен господин между тези гладки бедра. — Дойде по-близо и стисна ръката на Джулия, после я постави върху издутия си чатал. Похотлива усмивка озари облото му лице. — Така… — затананика монотонно той. — Това няма да е толкова лошо, нали? Мисля, че ще харесаш…
Но не успя да довърши фразата си. Джулия чу как вратата се разтвори и тя бързо бе освободена. В невъзможност да запази равновесие политна напред и се строполи върху твърдия под. Изпълзя до ъгъла и притисна гръб в стената. Една къдрица падна на лицето й, попречи й да види какво точно става. Чу тъпите удари, стоварвани многократно върху човешка плът и след миг болезнени стенания изпълниха стаята.
Джулия разбра, че Деймън се е върнал, и, явно бе решил да пребие нападателите. След като запрати Стратърн на пода, той се зае с Лангейт. В своя потрес и страх Джулия осъзна, че Деймън наистина е готов да извърши убийство.
— Моля те, спри — простена тя. — Аз съм добре. Ако не спреш, ще го убиеш… Деймън…
Чул името си, той погледна към нея с почернели от гняв очи. Нежното й лице сякаш възвърна разсъдъка му. Погледна надолу към треперещия човек в краката си и разтърси глава, за да се отърси от гнева си. Изтри окървавените си юмруци в сакото на Лангейт, изправи се и прекоси стаята.
Лангейт и Стратърн използваха възможността да се отместят начаса.
Джулия протегна ръце да се хване за съпруга си, дланите й трепереха. Деймън се наведе и я вдигна от земята като малко дете.
— Благодаря ти — успя да каже задъхано. — Благодаря… Деймън се отпусна на леглото и я взе в скута си, заоправя косите й. Тя усети как той изтрива с пръсти сълзите по бузите й. Като отдалеч чуваше гласа му, който я успокояваше, че е в безопасност, че никой няма да й стори нищо лошо.
Остана така, със затворени очи, насочила цялата си воля навътре, мъчеше се да не избухне отново в сълзи. Ако Деймън не беше се върнал, Лангейт и приятелят му щяха да я изнасилят. Мисълта, че без малко щеше да бъде подложена на такава бруталност, беше ужасяваща.
— Защо… защо се върна? — едва успя да каже тя.
— Вече слизах надолу, когато ми се стори, че чувам подозрителни шумове. С риск да приличам на глупак, реших да проверя още веднъж какво става с теб.
Ръката й се плъзна по неговата и тя стисна силно пръстите му.
— Ти винаги ме спасяваш.
Деймън повдигна брадичка, с което не й позволи да извърне глава, когато погледна в очите й.
— Слушай какво ще ти кажа, Джулия… Няма да мога винаги да стигам до теб навреме. Беше шанс, че се намирах наблизо тази нощ…
— Всичко приключи вече — прекъсна го тя, доловила внезапно отлетялата нежност, новата нотка на укор в гласа му.
— Не е приключило — изрече твърдо той. — От днес нататък ще става все по-лошо. Ще има още лангейтовци, желаещи късче от теб, и те ще измислят какво ли не, за да се докопат до теб. Ако искаш да продължиш кариерата си на артистка, ще трябва да имаш закрила ден и нощ, а това задължение не бих желал да изпълнявам аз.