Пусна я безцеремонно на леглото и се изправи.
— Ако това е животът, който искаш, така да бъде. Ще ми е противно да те лиша от такова удоволствие. Но послушай съвета ми и наеми някого да те пази от твоя легион поклонници. И заключи проклетата врата, когато си тръгна.
Джулия остана на леглото. Мълчаливо наблюдаваше как той излиза от стаята. Искаше да го помоли да остане. Не ме оставяй… Нуждая се от теб… Но думите останаха заключени в нея и тя не отвори здраво стиснатата си уста. Вратата се хлопна рязко зад него. Юмрукът на Джулия се изви по ръба на възглавницата, след което тя я грабна и захвърли с всичка сила. Но не изпита удоволствие, като чу глухото тупване, когато възглавницата се удари в касата на вратата.
Как смее той да я обвинява! Сякаш е искала да й се случи това фактът, че си изкарва прехраната на сцената, не му дава право да я обижда. Защо непременно трябва жената да живее под закрилата на мъжа?
Скочи от леглото, отиде до вратата и я заключи. От Деймън и останалия свят, затвори се сама в малката стая. Разтри грубо с длани лицето си и усети, че бузите й са още влажни от сълзите.
Досега не бе разбрала до каква степен Деймън не одобрява кариерата й. Бяха стигнали до задънена улица. Оставил я беше да избира — не беше склонен никога да търпи компромис. Актьорската професия излагаше жената на порицание и риск, а това изключваше съпруг и семейство.
Отчаяна, Джулия закрачи из стаята, скръстила ръце пред гърдите. Ще се влюби в друг, може би след няколко години… мъж без благородническите, високомерни изисквания на лорд Савидж. Той ще бъде с по-мек характер, по-склонен да приеме нейната независимост и няма да има нищо общо със странното, невероятно минало, което споделяха тя и Деймън.
Но то винаги щеше да ги свързва, това минало, независимо колко се опитват да го пренебрегват. Тя и Деймън бяха създавани от едни и същи сили, щеше да бъде грешка, ако изостави съпруга си, да се надява против всяко основание, че той чудотворно ще изчезне, че тя ще промени името и живота си, за да осуети възможността някога да се срещнат. Тя нямаше да избяга… но трябваше да го срещне доста по-рано.
За нещастие сега беше твърде късно за това. Тя знаеше, че огънят на страстта между двамата, кипящата наслада, която изпитваха, когато бяха заедно, няма да изпитат с никой друг. Но да жертва професията си беше все едно да загуби част от тялото си и тя ще негодува срещу него, задето не е могъл да запълни празнината от замяната.
Като се наведе към прозореца, Джулия притисна чело в малкото, хладно стъкло и очите й се замъглиха. Лейди Аштън ще бъде по-подходяща за Деймън, помисли си тя. Полин не искаше нищо повече от това да бъде негова съпруга и да ражда неговите деца… а и няма да иска от него компромиси, които той не е в състояние да направи.
След безсънно прекараната нощ Джулия се облече унило, спусна воалетката пред лицето си и се запъти към „Нов Театър“. В този ранен утринен час не се виждаше нито един любопитен зяпач. Тя влезе в театъра. Лоугън Скот стоеше сам на сцената. Беше обърнал лице към ново боядисания проспект и го разглеждаше внимателно. Нещо в позата му издаваше, че го занимаваха други мисли, които никой друг нямаше привилегията да узнае.
Като чу Джулия да приближава, Лоугън обърна лице към нея, явно не се изненада от ранното й пристигане. Помогна й да се качи на дървената сцена. Ръката му стисна здраво ръката й.
— Изглеждаш ужасно — каза той.
— Не можах да спя. — Джулия едва успя да се усмихне. — Съвестта ми беше неспокойна.
— Ще направиш добре, ако се отърсиш напълно от съвестта си — посъветва я Лоугън. — Аз направих това преди години и оттогава спя като бебче всяка нощ.
— Трябва да ми кажеш как си го постигнал — каза тя усмихнато.
— Някой друг път. Имам новина. — Изразът на лицето му не издаваше нищо. — В „Капитал“ се е получило за теб съобщение и оттам е препратено тук. Изглежда, имате болен в твоето семейство.
— Майка ми — произнесе автоматично Джулия и сърцето й затуптя тревожно.
— Струва ми се, че е баща ти. Не съм сигурен за подробностите.
— Баща ми… — Джулия поклати смутено глава. — Това не може да бъде вярно. Той никога не е боледувал, той… — Замлъкна, гледайки блуждаещо пред себе си. Трябва да е допусната някаква ужасна грешка. Ива никога не би изпратила такова съобщение. Джулия не можеше да си представи баща си болен, прикован на легло. През цялото си детство никога не го беше виждала да боледува от нещо повече от хрема.