Деймън изпусна дълга въздишка на облекчение.
— Интересно — измърмори той. Информацията на Уилям беше потвърждение на очакванията му. Сега вече нямаше никакво съмнение. Полин не беше бременна. Единствената изненада беше, че е слязла твърде ниско, щом се опитва да съблазни собствения му брат. Но това имаше обяснение. Ако Полин успее да зачене дете от Уилям, семейната прилика ще бъде безспорна… и бидейки един от виновниците, Уилям никога няма да поиска да разкрие мръсната малка тайна, че наследникът на брат му е всъщност негово незаконнородено дете.
— Не се ли сърдиш? — попита Уилям с известно облекчение.
— Далече съм от това. — И Деймън повдигна чашата си за тост към брат си, а на лицето му блесна усмивка. — Благодаря ти Уил.
— За какво?
— Задето идваш при мен толкова бързо. И задето си се въздържал. Сигурен съм, че много мъже щяха да сметнат предложението на Полин за твърде съблазнително, за да могат да откажат.
— Моля — рече Уилям възмутено. — Дори аз имам стандарти.
— Понякога — изрази гласно мисълта си Деймън — аз наистина вярвам, че имам подкрепа в твое лице.
— Това означава ли, че съм ти се отплатил за случая със Сибил Уайвил?
— Почти — каза Деймън. — Стига да искаш да ми помогнеш в едно последно начинание, засягащо Полин.
Уилям се наведе напред, сините му очи играеха в очакване.
— Какво имаш предвид?
При завръщането на Джулия съставът и помощният персонал на „Моята лейди измамница“ се събра във вторник сутринта в „Нов театър“. За задоволство на всички репетицията премина гладко. Дори Лоугън, този неотстъпчив максималист, не можеше да скрие задоволството си. Той ги освободи рано, давайки им достатъчно време да си отдъхнат и да се подготвят за премиерата същата вечер.
Джулия не можеше да не забележи, че нещо се беше случило с Арлис по време на отсъствието й. В дребничката актриса искреше младежки плам. Докато Арлис чакаше зад кулисите да стъпи на сцената, тя си разменяше игриви погледи с Майкъл Фиске и флиртуваше неприкрито с него. Когато двамата бяха близо един до друг, въздухът пращеше от романтично напрежение.
Веднага след репетицията Джулия спря Арлис и я загледа с очакваща усмивка.
— Е? — попита тя. — Нещо е станало между теб и мистър Фиске, докато ме нямаше, и искам да чуя за това.
Лицето на Арлис изгря в самодоволна усмивка.
— Реших, че си права. Заслужавам да бъда с мъж, който ме цени. Той ме обича, Джесика! За Майкъл няма значение коя съм или какво съм извършила… А когато го попитах как може да бъде такъв, той каза, че ме е обикнал от първия миг, когато ме е видял. Можеш ли да повярваш, че един мъж ще ми каже такива неща?
— Разбира се, че мога — отговори Джулия с искрена възхита. — Ти заслужаваш да бъдеш обичана, Арлис. Щастлива съм, че най-после прояви благоразумие да избереш мъж, който няма да те използва. — Млъкна и погледна втренчено Арлис. — А какво става с твоето увлечение по мистър Скот?
— Напълно се изпари. — Арлис се наведе по-близо и прошепна заговорнически: — Право да ти кажа, мистър Скот е студен човек. Той няма да дари сърцето си никому. Погледът й падна на Майкъл Фиске, той натъкмяваше един елемент от декора и изражението й се просветли. — Този следобед Майкъл и аз ще отидем за покупки на сергиите за книги, а после ще се отбием в сладкарница да хапнем сладкиш с мед, подправен с джинджифил. Ела с нас, Джесика — видът ти подсказва, че имаш нужда от малко забавление.
Идеята да хвърлят по едно око на книгите беше наистина примамлива.
— Мисис Уентуърт, искам да разменя една дума с теб — намеси се в разговора по типичния си безцеремонен начин Лоугън, отвеждайки я настрана за поверителен разговор.
Арлис се усмихна и тръгна към Фиске, поклащайки апетитно бедра.
Джулия погледна Лоугън въпросително. Беше я изненадал по-рано същия ден с подчертано сдържания поздрав, като не си направи труд дори да попита как е здравето на баща й.
Яркото осветление в залата хвърляше огнени отблясъци върху червеникавата коса на Лоугън и придаваше на резките черти на лицето му още по-ъгловат вид.
— Как е баща ти? — попита той без предисловия.
— Значително по-добре, благодаря.
— А конфликтите между вас? Успяхте ли да ги разрешите? Неизвестно по каква причина тя се поколеба, преди да отговори, чувствайки, че темата е твърде интимна за такъв разговор. Но тя беше признала тайните си пред него и знаеше, че е надежден довереник.
— Да, всъщност. Баща ми, изглежда, съжалява за това, което е извършил. Изрази желание да направи компенсация. Дори ми даде средства за анулирането на брака, ако желая това.