— Сигурно.
Резкият отговор изключваше по-нататъшен коментар. Обхвана я глождещо безпокойство. Какво ли ще се случи между Деймън и лейди Аштън? Може би той ще опита някакъв вид помирение. Полин, разбира се, ще се съгласи. Пламенно ще го приеме отново при себе си и ще започнат да градят планове за бъдещия си живот и за тяхното бебе.
В опита си да прогони натрапчивите образи от паметта си, Джулия попита спокойно:
— Ще се върнеш ли в Бат?
Той се поколеба, погледът му се спря на нейния.
— Това ли искаш ти?
Да, извика сърцето й, но тя бе скована от нерешителност. И го гледаше безмълвно.
— По дяволите! — измърмори той. — Какво искаш от мен, Джулия?
Преди да успее да отговори, тя чу наблизо бодрия глас на Арлис да звучи полуобвиняващо, полудразнещо:
— … изненадана, че още помните името ми, милорд… след като ми дадохте да разбера, че съм само един мимолетен ваш каприз.
За изненада на Джулия Уилям бе забелязал Арлис сред щандовете и без да губи време, бе я приближил. Уилям поглъщаше с очи дребната артистка, гледаше я похотливо, Арлис се държеше с дръзко предизвикателство, а Майкъл Фиске, настръхнал и мъжествен, приближаваше към двамата. По всичко личеше, че ще почне бой.
— Моля — изрече Джулия и инстинктивно погледна към Деймън, очакваща помощ, — не позволявай на брат си да предизвика неприятности.
Деймън изглеждаше равнодушен.
— Няма да се случи нищо, ако лекомислената ти малка приятелка не поощрява Уилям.
Джулия изруга тихо. Уилям и буйните му импулси щяха да разрушат всичко. Той щеше да успокои накърнената гордост чрез нахални предложения, а после щеше да я зареже отново, след като я прелъсти. И Майкъл Фиске няма да иска повече да се занимава с нея.
Уилям се ухили на Арлис, сините му очи искряха с неотразим чар.
— Разбира се, че съм запомнил името ти, сладка моя. Запомних го, както и още много други неща. Дойдох в Бат, защото ти ми липсваше, липсваше ми и твоето очарование.
Беше ясно, че Арлис няма да устои на такова дръзко ласкателство.
— Дошъл си в Бат само за да ме видиш? — попита предпазливо тя.
— Разбира се. Тук нищо друго не ме привлича.
Майкъл Фиске се включи в разговора, хвърляйки яростни погледи на съперника си, както красиво куче от смесена порода предизвиква излъскан чистокръвен екземпляр.
— Арлис сега е с мен. Махай се, не я притеснявай повече.
С развеселен вид Уилям се обърна към Арлис:
— Притеснявам ли те, сладурче?
Тя стоеше нерешително между двамата мъже, кичур от къдравите й коси подскачаше, като въртеше глава от единия към другия. Полека се приближи до Майкъл Фиске.
— Аз съм с мистър Фиске — прошепна тя с не съвсем убедителен тон. Това беше малка крачка, но тя беше предостатъчна за Фиске.
Използвал малкото поощрение, той притегли Арлис до себе си и залепи звучна целувка на устните й. Когато Арлис се разсмя на смелата му проява, Фиске я вдигна на ръце. Избухнаха женски писъци и несдържан кикот, които накараха всички да се обърнат и да загледат двойката.
— Гледайте какво става… — възмути се Уилям и тръгна да ги последва, но Деймън го възпря.
— Уил… намери си някое друго гълъбче, с което да се забавляваш.
Уилям се поколеба.
— Знаеш как обичам да предизвиквам — изрече замислено той.
— Остави това този път. — Причини достатъчно неприятности. Пък и заминаваш довечера с мен за Лондон… помниш ли?
Уилям въздъхна, но бързо си възвърна доброто настроение, хвърли лукав поглед към Джулия, а после към Деймън.
— Помни съвета ми — каза той и като намигна многозначително, си отиде.
Джулия се обърна към Деймън.
— Какъв беше съветът му?
— Каза ми, че жените обичат да бъдат очаровани и съблазнявани.
Тя възмутено присви устни.
— Брат ти има още много да учи за жените.
— Изглежда, че приятелите ти те изоставиха. Искаш ли да те придружа до някъде?
Джулия поклати глава.
— До странноприемницата ми е съвсем близо.
— Ти ме отблъскваш с едната ръка и ме викаш към себе си с другата. Някои биха помислили, че ме дразниш, мисис Уентуърт.
— Така ли мислиш за мен?
— Мисля, че си най-влудяващата жена, която съм познавал. — Погледът му я галеше, дори когато присмехулният му глас жегна ушите й. — Дай си сметка какво искаш, Джулия. Скоро. Търпението ми има граници. — И я остави сред щандовете с книги.
Въпреки съобщенията за лошия шанс на „Моята лейди измамница“ в Лондон, всяко място в „Нов театър“ бе продадено и салонът изпълнен до краен предел. Изглежда, всеки по-издигнат човек от Бат беше дошъл в залата, публиката бе обхваната от ентусиазъм в очакване пиесата да започне. Джулия излезе зад кулисите да чака за първата си поява и се усмихваше на окуражаването, което й засвидетелстваха другите артисти, като минаваха край нея в полумрака.