— Мислех, че заминаваш за Лондон тази вечер — успя да каже тя.
— Трябваше да те видя. Да видя удоволствието, което изпитваш, когато играеш. И да разбера колко много означава за теб то, както и за всеки друг в това проклето място.
Джулия поклати глава, смутена от неговия гняв. Пръстите му стегнаха челюстта й почти до болка.
— Ти трябва да избереш едно от двете, нали? — процеди той. — Няма да можеш да се откажеш от театъра. Кажи ми истината, Джулия.
— Не сега…
— Напротив, сега. Искам да чуя думите от теб, преди да замина.
— Как ще постъпиш, ако поискам от теб да пожертваш всичко за мен?
— Това ли е отговорът ти?
— Не съм изобщо сигурна какъв е въпросът — извика тя и се опита да се освободи.
— Искам те — прошепна той.
— Но само при определени условия.
— Да, при моите условия. Да приемеш името ми, да живееш в дома ми, да спиш в леглото ми всяка нощ. Искам да бъдеш моя без ограничения… всяка част от теб… всяка мисъл, всяка дума, която изричаш.
Джулия престана да се съпротивлява веднага щом усети устата му върху своята, топлината на неговите устни и език да й отнемат дъха. Изглежда той се опитваше да я покори с целувката си, да подчини самата й душа със силата на ревнивата си страст. Ръцете му бяха твърди, когато се обвиха около нея. Те грубо опипаха извивките на тялото й, а главата му, сведена над нея, накара нейната глава да се извие към него. Тя не искаше да откликва, но дивото се пробуди у нея и тя му се подчини с отчаян вопъл.
Ръцете й обвиха шията му, пръстите се вкопчиха в тъмната му коса. Деймън нетърпеливо обхвана хълбоците й, вдигна я високо срещу себе си.
— Ти си моя — изрече той досами устните й, а зъбите и леко наболата му брада се отъркаха в нежната й кожа. — Никога няма да се освободиш от мен, независимо какво вършиш.
Думите достигнаха до нея като отдалече, тя напрягаше отчаяно тяло срещу неговото, търсейки единствено удоволствието, което той можеше да й даде. Пръстите му се плъзнаха по корсажа й, дръпнаха краищата на плата и ги разтвориха широко, докато връзките увиснаха безсилно. Той смъкна ризата й надолу, потърси гърдите й. Топлите му пръсти обхванаха нежната й плът, погалиха зърната. Джулия изстена, готова за него, разтворила уста под неговата, притиснала гърди в ръцете му.
Той я наклони към тоалетната масичка и сниши глава до гърдите й, задвижи устни по твърдия им връх. Като се хвана за него, за да запази равновесие, Джулия разтвори бедра за бедрата му, а ръцете й се сключиха на неговия кръст. Бе хваната в капан между желанието и отказа, макар да знаеше, че близостта, за която толкова жадува, ще доведе до пълното й погубване.
— Моля те, спри — прошепна тя. — Моля те… Не искам това.
Деймън сякаш не я чу, вниманието му беше насочено върху узряващото обещание на нейното тяло, устата му се движеше жадно по кожата й. Тя го отблъсна отначало леко, а после с по-голяма сила, докато прегръдката се разтвори. Погледът му се взря в нейния, ръцете му посегнаха да задържат главата й неподвижна.
— Заминавам за Лондон — каза той хрипливо — и после ще се върна за теб.
— Не…
— Никога няма да те пусна. Никога, докато не ме погледнеш в очите и не ми кажеш, че не ме обичаш… че ще прекараш остатъка от живота си, без да имаш нужда от това… без да ме желаеш.
Устните му потрепериха, но тя не издаде звук. Вратата щракна, отвори се тихо и ги накара да се стреснат. Камериерката Бетси стоеше на прага с кошница дрехи.
— О! — възкликна тя с ококорени очи, като зърна посетителя на Джулия.
Деймън се изправи пред Джулия, за да я прикрие, а тя заоправя връзките на корсажа си.
— Извинете, мисис Уентуърт — измърмори камериерката й и веднага излезе. Вратата се затвори плътно зад нея.
Поруменяла, Джулия продължи усилието да оправи дрехите си, докато Деймън я наблюдаваше втренчено.
— Моля те, не се връщай за мен — промълви Джулия, избягвайки погледа му. — Не бива да те виждам известно време. Нужно ми е време да помисля.
— Смяташ, че ти трябва време да се убедиш, че нещата могат да бъдат отново каквито бяха, преди да се срещнем. Това няма да стане, Джулия. Ти никога няма да бъдеш същата… също и аз.
— Ще направиш невъзможно да играя на сцената. Няма да мога да се съсредоточа върху нищо.
— Ще се върна скоро — настоя той — и ще уредим нещата веднъж завинаги.
Джулия не мръдна, когато Деймън излезе. Облегна се на тоалетката за опора и въздъхна колебливо. Изглежда, накрая бе изгубила здравия контрол върху живота си, за разлика от времето след като напусна къщи. Замисли се за документите, които й даде баща й, ключа на нейната свобода. Ще има ли смелостта да ги използва? Мразеше сковаността, която я бе обзела, страхът да не изгуби Деймън беше почти толкова голям, колкото и страхът да му се отдаде.