Той приближи дивана и се отпусна в другия край. Тонът му беше делови.
— През следващите няколко години смятам да направя някои промени в „Капитал“.
— О?
— Искам да превърна състава в най-известната актьорска трупа на света. Нуждая се от твоето участие в това.
— Поласкана съм, че имаш толкова високо мнение за моята работа.
— Аз никога не лаская никого, Джулия — особено хората, които уважавам. Ти вече си наясно, че си безценно имущество за трупата. Искам да ти предложа дял от печалбите на „Капитал“, за да осигуря присъствието ти.
Джулия мълчеше смаяна. Не беше чула някога Лоугън да е правил такова предложение на друг актьор.
— Ще направя всичко възможно да запазя вложението си в теб — продължи той — и да превърна един труден избор по-лек за приятел.
Тя наклони глава.
— Излиза, че ти ми предлагаш нещо като… партньорство в бизнеса?
— Може да се нарече и така. Но партньорството ще включва нещо повече от бизнес.
— Повече от бизнес? — Джулия го погледна втренчено. В израза му обаче нямаше нищо хищническо, което да говори за сексуални намерения. Какво можеше да означава това? Тя го погледна недоумяващо — изглеждаше невероятно, че води този разговор с Лоугън.
— Може би ще ми го обясниш по-ясно.
Лоугън разсеяно задърпа кичур от червеникавата си коса.
— Казах ти преди, че не вярвам в любовта. Но вярвам в приятелството — онова приятелство, което включва уважение и честност. Няма никога да се оженя по любов, но мога да реша да направя това от практични съображения.
— Да се ожениш? — повтори тя с изненада. — Да не искаш да намекнеш, че ти и аз… Аз пък никога няма да се омъжа за човек, когото не обичам.
— Защо не? — попита спокойно той. — Ще имаш всичките предимства на брака… закрила, другарство, общи интереси… и никакви отговорности. Никакви фалшиви обещания, никакво емоционално обвързване — само сигурност, че двама приятели могат да се предложат взаимно един на друг. Помисли си, Джулия. Двамата заедно ще можем да изградим актьорска трупа, каквато още светът не познава. Ние си подхождаме повече, отколкото предполагаш, и двамата съществуваме на ръба на обществото, което ни гледа надменно — и в същото време се нуждае от това, което можем да му предложим.
— Но необходимо ли е да се оженим?
— Като моя съпруга ти ще ме придружаваш на обществени мероприятия в Лондон, Париж и Рим. Ще посвещаваш колкото искаш от времето си на актьорство, ще избираш роли за себе си, ще разработваш пиеси за театъра… Не познавам друга жена, която е имала такова влияние в тази професия.
— Последното нещо, което очаквах, беше да получа друго предложение — каза Джулия смаяно.
— Има една важна разлика. Савидж иска да се ожени за теб, за да те запази изцяло за себе си. Аз ти предлагам да се омъжиш за мен, за да направя от нас двамата хора успели във финансово и артистично отношение.
Развълнувана, Джулия допи виното си и остави чашата настрана. Стана от мястото си и се заразхожда из стаята, като от време на време приглаждаше дългите ръкави на зелената си рокля.
— А какво ще ми кажеш за… спането заедно? — попита тя, без да го погледне. — И това ли ще бъде част от споразумението?
— Ако идеята е взаимно приемлива, не виждам защо да не влиза и това. В същото време обаче всеки от нас ще преследва индивидуалните си интереси. Аз не искам да те притежавам, Джулия. Не искам никаква права над теб — а и ти няма да имаш права над мен.
Като напрегна ума си, Джулия се обърна към Лоугън И го погледна прямо. Той се беше изтегнал на дивана и изглеждаше напълно спокоен, сякаш й беше предложил следобеден чай, а не брак.
— Защо на мен? — попита рязко Джулия. — Има десетки други жени, за които можеш да се ожениш, включително за дъщеря от някое титулувано семейство, която ще се зарадва, че ще има за съпруг мъж с твоите средства.
— Аз не искам да се обвързвам с жена от висшето общество. Искам някоя, с която да мога да споделям общи цели. Като актриса ти имаш потенциал, който превъзхожда всяка, която съм виждал досега. Като личност… аз те харесвам. Вярвам, че ще си пасваме добре. — Напрегнатите му сини очи се бяха устремили към бледото й лице. — Освен това — добави тихо той — то ще ти помогне да разрешиш твоята дилема, нали? Ако станеш моя жена, Савидж няма да те безпокои повече.
Джулия отмести поглед от сините му очи, защото те бяха станали стоманеносиви. Звукът на Деймъновия глас изпълни съзнанието й.
Ти си моя… Ти няма никога да се освободиш от мен, независимо какво ще направиш.
Ако тя не приеме закрилата на Лоугън, знаеше твърде добре, че няма да може да се съпротивлява на настойчивата страст на Деймън. Ще се оставя да бъде съблазнявана, уговаряна, убеждавана… и през целия си живот ще съжалява впоследствие. Тя обичаше Деймън, но не можеше да промени себе си в типа жена, която искаше той.