Беше изпълнена с опасения, но сред масата противоречия, из които газеше, като че ли нямаше друг избор. Когато заговори, гласът й прозвуча слаб и далечен:
— Аз… ще трябва да се погрижа за някои неща преди това.
— Разбира се. — В очите на Лоугън се появи блясък на задоволство. — Кога ще пожелаеш да уредя брачната церемония?
— Колкото може по-скоро — изрече твърдо Джулия. — Бих искала това да стане веднага.
Лоугън я приближи, неговите резки, но привлекателни черти се смекчиха загрижено.
— Джулия, ако искаш да промениш решението си…
— Не — прекъсна го тя и изправи рамене. — Това е правилното решение.
— Съгласен съм. — Протегна се и хвана ръцете й под раменете, стисна ги леко. — Ще видиш, че аз съм добър приятел, Джулия, след време ще се сработим добре.
Тя кимна и се усмихна, въпреки тежкото чувство, което я владееше, сякаш гранитен блок се беше вместил в гърдите й.
На другата сутрин Джулия получи бележка в странноприемница „Бат“ от старата си приятелка и учителка мисис Флорънс. Възрастната артистка беше дошла в града по здравословни причини и канеше Джулия да се срещнат на баните през модния утринен час и Джулия не се поколеба да се съгласи. Бяха минали няколко месеца, откак беше посетила възрастната жена в Лондон, въпреки факта, че живееха на една и съща улица. Времето има способността да минава твърде бързо и Джулия се чувстваше виновна, задето не се бе наканила да отиде да види приятелката си.
Когато пристигна на уреченото място, Джулия с радост отбеляза, че мисис Флорънс беше изпълнена с живот както винаги, изгубилата яркост червеникава коса беше подредена в елегантни спирали на тила, а лицето й излъчваше интелигентност. Тя се справяше с възрастта си изящно като мраморна статуя, леко засегната от времето и омекотена от него. Седнала на малка маса с чаша минерална вода пред себе си, мисис Флорънс слушаше музиката, изпълнявана наблизо от един струнен квартет. Веднага щом забеляза Джулия, очите й блеснаха.
— Мисис Флорънс! — възкликна Джулия.
— Мина доста време, откак не си ми се обаждала — изрече мисис Флорънс с приятелски упрек. — Накрая реших, че трябва да пътувам до Бат, за да те видя.
Джулия забърбори извинения и обяснения, усмихна се виновно.
— Бях много заета. Не можете да си представите…
— О, смятам, че мога — прекъсна я сухо мисис Флорънс. — Не съм толкова стара, че да не си спомням какви са изискванията към една популярна актриса. — Мисис Флорънс й отправи нежен поглед. — Можеш да вдигнеш воала си, дете. Няма да допусна никой твой почитател или мъж, обзет от любопитство, да те приближи.
Джулия я послуша и отметна воала върху малката си шапка, но убедена, че внезапно е създала интерес в цялото помещение и за погледите, които се задържаха върху нея. Две пълнички жени с възбудени лица веднага станаха и тръгнаха към масата й. Мисис Флорънс обаче стисна бастуна си, закачен за облегалото на стола, и го вдигна, за да ги пропъди.
— Друг път! — каза им тя решително. — Младата ми приятелка и аз имаме поверителен разговор.
Респектирани, те се върнаха обратно, а Джулия потисна възхитения си смях.
— Вие сте истинска тигрица, мисис Флорънс.
Възрастната жена махна с ръка.
— Благослових деня, в който можех най-сетне да бъда груба към хората, а те да ме извиняват поради възрастта ми. — Тя също се усмихна на Джулия. — Ти узряваш като прекрасна артистка, Джесика. Бях толкова радостна и горда да те видя снощи на сцената и да си мисля, че и аз може би съм допринесла малко за твоя успех.
— Аз дължа всичко на вас за съветите и напътствията ви, за вашето поощрение да играя в „Капитал“.
— Изглежда, си постигнала всичко, за което си мечтала — отбеляза мисис Флорънс с леко скептичен поглед. — Защо обаче не изглеждаш щастлива, скъпа?
— Помните ли разговора ни отпреди години, когато вие ми казахте, че не сте се омъжили за човека, когото обичате, защото той е искал да напуснете театъра? Намекнахте, че и аз може някой ден да се изправя пред същата дилема, но аз не ви повярвах.
— А сега ми вярваш — каза мисис Флорънс, веднага разбрала за какво става дума. — Не ми е приятно да призная това, Джесика. Не съм го желала на теб… то е много особена болка, нали?
Джулия кимна, внезапно изгубила способността да говори. В гърдите и гърлото почувства непоносима тежест.
— Предполагам, че той ти е предложил същото — отбеляза мисис Флорънс. — Какъв беше твоят отговор?