— Аз не искам да се месиш — отвърна тя, а ръката й започна бавно да го гали по гърдите. — Това, което искам, е приятел. Твърде много ли е за теб, Уилям? Брат ти напоследък не беше много внимателен с мен. Можеш ли да си представиш какво е това за една жена в моето положение? Имам нужда от другарски отношения.
— Ти сигурно можеш да ги имаш с някой друг, не с мен.
— Никой не е готов да ми ги предложи както ти, Уилям.
— Но моя брат…
— Деймън го няма засега. Той не се интересува какво правя в негово отсъствие, стига само да съм му подръка, когато ме желае. Той няма никаква отговорност към мен… знаеш това. Хайде, Уилям, ти си светски човек. Няма нищо лошо двама приятели да прекарат насаме известно време.
Преди Уилям да отговори, тя се притисна в него и впи червените си устни в неговите. Малките й ръце зашетаха жадно по тялото му, а екзотичният й парфюм го обви в непроницаем облак.
— Полин! — извика той и се дръпна, когато тя хищно зарови пръсти между бедрата му.
— Всичко е наред — избърбори тя и придвижи тялото си върху неговото. — Няма да кажем на никого. Не си ли се питал какво ще бъде, ако си с мен, Уилям? Ще ти доставя удоволствие, надминаващо всичко, което можеш да си представиш. Не се тревожи за брат си. Ти сигурно го ревнуваш — всеки би проявил ревност на твое място. Той е първородният син, той разполага с всичките пари и влияние. Заслужаваш да вкусиш от това, което е имал той… и аз ще ти го дам. — Агресивно придърпа ръката му върху гърдите си. — Да, докосвай ме — измърка тя. — Докосвай ме навсякъде… отведи ме в спалнята си… о, Уилям…
Когато се уви около него, сянка премина по лицето на Полин и тежките й мигли леко се повдигнаха. Изведнъж очите й се разтвориха широко и тя пребледня от изненада, когато съзря Деймън, изправен пред тях. Очите му бяха студени, изражението му — твърдо като мрамор.
Напрежението растеше. Полин избута Уилям от себе си с решително движение. Задърпа корсажа си в безплоден опит да прикрие едрите си гърди. Погледът й се върна към Деймиън и гласът й затрепери, когато каза:
— Съжалявам, че видя това, мили. Сигурно те е заболяло много, че по-малкият ти брат се опитва да се възползва от мен.
Студена усмивка разтегна устните на Деймън.
— Аз чух всичко, Полин.
Уилям скочи от дивана и подръпна вратовръзката и сакото си с вид на оскърбен девственик.
— Питах се колко ли дълго ще изчакаш, преди да се покажеш — каза той и хвърли на Деймън смръщен поглед.
— Ти си планирал това? — запита Полин с нарастващ гняв, гледайки ту единия, ту другия. — Двамата сте се наговорили да ми скроите номер? — Изправи се пред Деймън със стиснати юмруци. На лицето й изби гневна червенина. — Нямате никаква почтеност! Няма да допусна да бъда манипулирана или измамена, мръснико!
Изведнъж Деймън избухна в гръмогласен смях.
— Ти не искаш да бъдеш манипулирана?
— Точно така. Задължен си ми за всички месеци, които прекарахме заедно, за употребата на моето тяло и начина, по който ме измами.
— Платих за употребата на твоето тяло твърде висока цена — осведоми я Деймън с весело пламъче в очите. — Колкото до това, че си измамена… трябва да ми го обясниш, защото не ми е съвсем ясно.
— Накара ме да повярвам, че ще поемеш отговорността за това бебе!
— Няма никакво бебе, колкото и да се опитваш да си го внушаваш.
— Аз действах за доброто и на двама ни — изрече буйно тя. — Ти знаеш, че сме добра двойка, Деймън. Знаеш, че съм най-добрата, която си имал досега и че ние сме точно един за друг…
— Зная, че ти смяташе да ми пробуташ копелето на брат ми — каза тихо Деймън. — Това беше майсторският ти удар, Полин, макар че той не е ласкателен нито за Уилям, нито за мен.
— Щях да успея. Сгреших само в това, че не прецених правилно колко е зависим той от теб. — Хвърли зъл поглед на Уилям. — Ти нямаш собствена воля, нали? — попита злобно тя. — Ще прекараш целия си живот в сянката на по-големия си брат…
— Достатъчно — каза Уилям и пристъпи напред да я хване за ръката. — Проклет да бъда, ако позволя да ме оскърбяват под собствения ми покрив. — Той я изхвърли от стаята.
— Слава Богу, най-сетне се отървах от нея — каза Деймън, като се отпусна на един стол и протегна крака.
Уилям се усмихна на израза на облекчение върху лицето на брат си. Отиде до бюфета и наля две брендита.
— Предполагам, че възнамеряваш веднага да съобщиш новината на Джулия.
— Да — макар че това няма да разреши проблемите между нас.
— Какви проблеми може да имаш сега?
Като се намръщи, Демън взе от Уилям предложената му напитка.
— Последния път, когато видях баща ни, той ми каза, че нито една жена няма да бъде достатъчно пуритански настроена, за да ми угоди. И беше прав. Казах ясно на Джулия, че искам от нея да изиграе една друга роля… да бъде прилично зависима и предана съпруга.