Инглиш изръмжа и подаде на Край кутията с пури, като го наблюдаваше внимателно.
— Какво става с Корин? — попита той припряно.
Край се намръщи. Той избра една пура, отряза края й с малко златно ножче и издуха облак дим към тавана.
— Трудно ще се оправим с нея, Ник. Ще ни причинява неприятности.
— В никакъв случай! — отвърна грубо Инглиш. — Защо мислиш, че ти плащам? Длъжен си да го предотвратиш.
— И какво си мислиш, че правя от снощи, когато отидох при нея? — отговори Край леко засегнат. — Но тя не иска нищо да чуе. Нейната версия е, че Рой е бил затънал в дългове и когато е дошъл при теб да ти иска заем, ти си го изгонил.
— За последен път е идвал да ми иска пари назаем преди шест месеца — каза Инглиш. — Нещо не се връзва! Ако е така, защо не се е самоубил по-рано?
— Тя твърди, че той е идвал при теб онзи ден.
— Значи лъже.
— Рой й го е казал.
— Тогава той е излъгал.
Край мълчаливо разглеждаше върха на пурата си:
— Трудно ще бъде да се докаже, Ник. Сега всички вестници ни дебнат. Тя твърди, че Рой се е опитвал да измъкне пари от бившите си клиенти, защото ти си му отказал. Един от тях е известил полицията. Освен това тя казва, че ти си поискал от комисаря да му отнемат разрешителното. И понеже не е виждал бъдеще пред себе си, се е самоубил. Тази версия на Корин те прави отговорен за смъртта на Рой.
Инглиш сбърчи вежди, без да отговори. Край продължи:
— Опасно е да настройваш общественото мнение срещу себе си. Според Корин Рой е имал нужда от четири хиляди долара, за да се оправи. За твоето състояние четири хиляди долара са нищо. Знаеш ли, тя може да те изкара гнусен тип…
— Той ми искаше десет хиляди долара, без даже да ми каже за какво са му необходими — възрази Инглиш. — Отказах му, защото ми беше писнало да ме използва като дойна крава.
— Прав си, но сега, след като се е самоубил, всички са склонни да го съжаляват. Съществува риск да се провалиш с болницата, Ник. Те само търсят повод да ти направят някой мръсен номер.
— Знам — отговори Инглиш, като се върна към бюрото си. — А сега слушай ме внимателно: Рой страдаше от преумора. Бил е пред разорение. Опитал се е да се измъкне, но не е успял. Не е искал да се обърне към мен, а се е опитал да се оправи сам, но това усилие се е оказало твърде голямо за него. Самоубил се е в изблик на нервна криза. Точно това разказах сутринта на журналистите и точно това ще повториш пред следователя. Корин ще те придружи и само ще потвърждава.
— И дума да не става! — възкликна Край. — Нали говорих с нея и съм убеден, че тя е твърдо решена да ни създава неприятности.
— Тя ще направи това, което й се каже — настоя Инглиш с внезапно рязък глас. — Ако тази версия не й харесва, аз ще представя на вестниците друга, която изобщо няма да й се понрави. Рой е имал секретарка на име Мери Севит. Тя му е била любовница. Двамата са имали намерение да заминат и да оставят Корин на сухо. Рой вероятно не е намерил необходимите за заминаване пари и тъй като е бил слаб по характер, се е самоубил. Тази жена отива в офиса, където заварва трупа. Връща се вкъщи и се обесва.
Край ококори очи:
— Обесила се?
— Да. Тази сутрин ходих да говоря с нея и я заварих мъртва. Все още никой не знае. В крайна сметка ще я намерят, но се надявам, че дотогава следствието ще е приключило.
— Някой видя ли те там? — запита Край с безпокойство.
— Видяха ме да се качвам. Ще кажа, че съм звънял на вратата, но след като не са ми отворили, съм решил, че е тръгнала към работата си.
— Сигурен ли си, че му е била любовница?
Инглиш отвори едно чекмедже, извади намерената в стаята на Мери Севит снимка и я плъзна по бюрото. След това хвърли в коленете на Край връзката писма.
— Ето ти доказателствата. Ако Корин си мисли, че със сълзливата си история ще успее да ме опетни, дълбоко се заблуждава. Вкарай я в правия път. Ако се заинати, ще ги предоставя на пресата.
— Това ще бъде страшен шок за нея, Ник. Тя го обожаваше.
Инглиш го гледаше със суров поглед:
— Не е нужно да го разбере. Зависи единствено от теб. Щом толкова ти е жал за нея, опитай се да я убедиш да не прави глупости.
— Страх ме е, че ще ми се наложи да й покажа тези писма — отговори Край. — Но това никак не ми харесва.
— Не си длъжен да се захващаш с тази работа, Сам. Мога да наема и друг адвокат.
Край повдигна широките си рамене:
— Не се безпокой, ще се заема. Но не бих искал да съм така жесток като теб.