— Моля, без сантименталности. Рой оставил ли е завещание?
— Да. Корин наследява цялото му състояние, което се състои от камара дългове. Той имаше каса, от която и аз имам ключ. Не съм имал време да проверя, но предполагам, че там няма нищо да намерим.
— Ела да ми кажеш какво е състоянието му, преди да си говорил с Корин. Ще се постараем в касата му да се намери осигуровка живот. Направи така, че тя да получава двеста долара седмично до края на дните си. Аз ще платя.
Широка усмивка се разля по лицето на Край:
— А сега кой се прави на сантиментален? — каза той, ставайки.
— Отивай при следователя и се постарай нашата версия да се приеме.
— Не се безпокой — отговори Край, отправяйки се към вратата. — Ще ти се обадя по телефона, щом свършим.
III
След като Край излезе, Лоиз стана от бюрото си и влезе в канцеларията на Инглиш.
Той наблюдаваше върха на пурата си с мрачен и студен поглед. Погледна Лоиз и й направи знак с глава.
— Елате и седнете — обърна се той към нея, като се облегна с лакти на бюрото си. — В колко часа си легнахте тази сутрин?
Сядайки, Лоиз се усмихна:
— След четири, но на мен не ми трябва много сън.
— Не говорете глупости. След обяд се приберете вкъщи и си починете.
— Но, господин Инглиш, уверявам Ви… — понечи да каже тя.
— Това е заповед. Работата няма да избяга. Вие се претоварвате. Оставете Хари да свърши, каквото трябва.
— Хари също си легна достатъчно късно — напомни му тя спокойно. — Уверявам ви, че не съм уморена, господин Инглиш. Тъкмо уточнявахме приходите от мача.
Инглиш прокара ръка през косата си й и измърмори:
— По дяволите! Съвсем бях забравил за мача! Колко спечелихме?
— Хари ще е готов с окончателните цифри след около половин час.
— Отлично. Да поговорим за снощи. Какво е впечатлението Ви?
— Не е блестящо. Проверих всичките досиета. От август насам не е имал нито един клиент.
Инглиш сбърчи вежди:
— Сигурна ли сте? Доколкото си спомням, аз му купих агенцията през март.
— Да, господин Инглиш. Последната кореспонденция, която намерих, датираше от 31 юли.
— Но какво е правил през тези девет месеца?
Лоиз поклати глава:
— Можел е и да пусне кепенците. Никаква кореспонденция нито в едната, нито в другата посока. Освен ако писмата и досиетата не са били откраднати.
— Не намерихте ли следи от изгорени документи?
— Не.
— Добре. Благодаря Ви, Лоиз. Съжалявам, че Ви накарах да будувате до толкова късно. А сега направете ми това удоволствие и си отидете да поспите след обяд. Няма нищо спешно за днес.
— Да не забравите, че ще обядвате със сенатора в един и половина, а Хари би искал да прегледате сметките, свързани с мача.
— Донесете ми кореспонденцията и след това ми изпратете Хари. — Инглиш погледна часовника си. — Имам още час и половина преди срещата със сенатора.
— Да, господин Инглиш.
Тя излезе и след малко се върна с кореспонденцията. Инглиш бързо разпредели работата и я върна на Лоиз.
— Сега ми изпратете Хари — каза той.
Хари Винс влезе с изтощен вид. Инглиш го погледна и се засмя:
— Не ви се отразява добре да си лягате късно, Хари. Изглеждате съвсем съсипан.
— Само така изглежда — отвърна Хари с отегчена усмивка. — Донесох Ви сметките. Чистата ни печалба е двеста седемдесет и пет хиляди долара.
— Не е лошо. Вие заложихте ли на Джой?
— Не, забравих.
— Но какво Ви става? — запита Инглиш, като го изгледа внимателно. — Без значение ли е за Вас да спечелите пари, без да си давате труд? Казах Ви, че е сигурно.
Хари се изчерви:
— Имах намерение, господин Инглиш, но бях толкова претрупан, че ми изскочи от главата.
— Чък спечели хиляда долара. Знаеш ли дали Лоиз е заложила на Джой?
— Не вярвам.
— Вие двамата сте безнадежден случай — каза Инглиш и повдигна рамене примирено. — В крайна сметка това си е ваша работа… Единственото, което мога да направя за вас е да ви дам възможност да спечелите малко пари. Да не забравя, Морили ще мине по някое време преди обяд. Дайте му триста долара от личната ми сметка. По принцип, спечелил ги е от мача.
— Разбрано, господин Инглиш.
Инглиш загаси пурата си.
— Никога ли не сте се замисляли да се ожените, Хари? — запита той изведнъж.
Хари се смути и извърна очи: