— Не се безпокойте, господин Инглиш — отвърна Лоиз. — Какво трябва да направя там?
— Прегледайте досиетата. Погледнете дали няма сметководна книга и ако намерите, донесете ми я утре сутринта в офиса. Опитайте се да разберете как са вървели работите. Това ме интересува най-много. Тази работа имаше стабилен вид, когато я купих за него. Иска ми се да разбера защо е закъсал.
— Ще се заема с това, господин Инглиш.
— Благодаря, малката. Съжалявам, че Ви карам да работите по това време, но е спешно.
— Не се безпокойте, господин Инглиш.
— Непременно вземете Хари с Вас. Не искам да ходите там сама.
В този момент Морили влезе в стаята.
— Един момент, моля — каза Инглиш в слушалката, след което се обърна към инспектора. — Заключихте ли, като излязохте?
— Не. Оставих един полицай на пост. Ключовете са в горното ляво чекмедже на бюрото му.
Инглиш предаде тази информация на Лоиз.
— Намира се на Седма улица, номер 1356. Офисът е на седмия етаж. Ще търсите Агенция „Светкавица“.
Тя отговори, че тръгва веднага, и затвори телефона.
Инглиш постави слушалката на вилката, извади от джоба си кутия пури и предложи на Морили. Когато двете пури задимяха, Инглиш запита:
— Неговият пистолет ли беше?
Морили потвърди с глава:
— Току-що бях при лекаря. Той потвърди версията за самоубийство. По пистолета бяха открити неговите отпечатъци и следи от барут по лицето му.
Инглиш се замисли. Настъпи кратка тишина.
— Ако това Ви е достатъчно, аз нямам повече претенции — проговори Морили.
Инглиш отново потвърди:
— Мисля, че да. Ще има ли разследване?
— Утре сутринта в единадесет и половина. Той имаше ли секретарка?
Инглиш повдигна рамена:
— Не знам. Възможно е. Жена му вероятно знае, но не Ви препоръчвам да я търсите сега. Тя изпадна в нервна криза.
Морили тропаше с пръсти по попивателната върху масата:
— Следователят ще иска да доказвам, че е бил разорен. Ако комисарят не настоява, аз лично никак не държа да представя тези доказателства. Не е нужно да обясняваме на следователя какво щеше да се случи на брат Ви.
— Комисарят няма да настоява — отвърна Инглиш със злобна усмивка. — Ще поговоря с него утре сутринта. Ще помоля Сам Край да предупреди госпожа Инглиш. Няма защо да се говори наляво и надясно, че е нямал пари. Постъпката му би могла да бъде предизвикана и от свръхнапрежение.
Морили не отговори.
Инглиш се наведе напред и вдигна телефонната слушалка. Набра номер и зачака със свъсени вежди.
Сам Край, неговият адвокат, най-после отговори.
— Сам? Тук е Ник. Имам работа за теб.
— Надявам се, че не е тази вечер — отговори обезпокоен Сам. — Мислех да си лягам.
— Напротив, точно тази вечер. Нали ти се занимаваше с работите на Рой?
— По принцип, да — отвърна Сам без ентусиазъм, — но той от месеци не се е обръщал към мен за консултация. Какво му се е случило пак?
— Самоубил се е преди два часа.
— Боже Господи, и защо?
— Изглежда, че е останал без пари и е започнал да шантажира някои от бившите си клиенти. Щели са да му отнемат разрешителното и той е предпочел да свърши със себе си. Поне това ми беше обяснено. Съобщих на Корин, че е мъртъв, но не й казах защо. Тя е ужасно разстроена. Бих предпочел да не остава сама тази нощ. Би ли помолил жена си да отиде да прекара нощта при нея?
Край изръмжа раздразнено:
— Ще я попитам. Тя е добра душа и вероятно ще отиде, но вече си е легнала.
— Ако не иска да стане, ще трябва да отидеш ти. Не искам Корин да остава сама тази нощ. Всъщност, най-добре е ти да отидеш, Сам. Корин ме обвинява за смъртта на Рой. Тя очевидно не е съвсем на себе си, но се страхувам, че ще ни причини неприятности. Претендира, че съм отказал да заема пари на брат си. Ще трябва да се постараеш да й избиеш това от главата. Ако се наложи да даваме показания пред следователя, ще кажем, че Рой работеше много. Ще ти се наложи да убедиш Корин в тази теза.
— Добре — съгласи се Край. — Питам се защо ли работя за теб, Ник. Ще взема и Хелен със себе си.
— Гледай да предотвратиш разговори с журналистите. Не искам да се вдига много шум. Ела утре към десет и половина в моята канцелария да оправим тази работа.
— Добре — отговори Край.