От палубата проникваше червена светлина и горещината беше така силна, че Инглиш беше принуден да предпази лицето си с ръка, за да може да види нещо.
Не забеляза нищо, но чу свистенето на пламъците, които унищожиха палубата и довършваха мостика.
Той се изкачи предпазливо на палубата. Никаква следа от Шерман!
— Лоиз! — прошепна предпазливо той.
Тя дойде при него и му направи знак да се наведе.
— Не го виждам. Да се махаме оттук! Дайте ми куфара.
— Поясът Ви — напомни тя и му го подаде.
Протягайки ръка да го поеме, той забеляза Шерман сред дима. Пусна пояса, грабна Лоиз за ръката и я повлече бързо през палубата.
— По-живо!
Взе я на ръце и я хвърли в морето.
Спусна се към магнетофона. В момента, в който го достигна, Шерман го забеляза.
— Не мърдайте! — изкрещя той.
Инглиш се отклони вдясно, достигна защитния заслон на кораба и хвърли магнетофона в морето. Хвана се за парапета и се приготви да скочи. В този миг Шерман стреля.
Инглиш усети силен удар в ребрата и остра болка раздра цялото му тяло. Падна по корем върху горящата палуба.
Подът беше толкова горещ, че мокрите му дрехи се сгърчиха и когато се опита да стане, дланите му залепнаха за палубата. Започна да се търкаля с надеждата, че ще може да се мушне под заслона и да падне в морето.
Шерман се спусна към него, хвана го за глезена и го задърпа назад.
— Няма да се спасите! — изкрещя той като умопобъркан. — Ще се изпечете жив, заедно с мен! Какво ще кажете за това, Инглиш? Как ви се струва това преддверие на ада?
Инглиш успя да го ритне в коляното. Шерман се срина. Пистолетът изгърмя и куршумът одраска палубата до глезените на Инглиш.
Инглиш се търкули върху Шерман и го пристисна към палубата. С изкривени от ярост и болка устни Шерман се опита да вдигне дясната си ръка, която продължаваше да стиска пистолета, но Инглиш я хвана с двете си ръце и я допря до металическия обков на яхтата.
Шерман изрева от болка, усещайки нажежения до бяло метал да се впива в плътта му. Инглиш напрегна всички сили и успя да задържи ръката му в това положение.
Шерман впи лявата си ръка в лицето на Инглиш, но той не го пусна, докато пръстите на дясната ръка не се отвориха и пистолетът не изчезна в морето.
Опита се да стане, но раната в ребрата го преряза с такава болка, че за миг изгуби съзнание.
Свести се по гръб върху горящата палуба и видя над себе си Шерман да впива пръсти в гърлото му. Инглиш го хвана за палците, изви ги и го принуди да пусне. Шерман отново насочи ръцете си към гърлото му, но получи юмрук в лицето, който го отпрати назад. Инглиш се хвана за заслона и се изправи. Преди Шерман да успее да го достигне, той изгуби равновесие и падна с глава надолу в морето.
Студената вода го свести и когато отново излезе на повърхността, се опъна за миг по гръб върху водата.
Яхтата гореше като факла и осветяваше морето. С няколко загребвания се отдалечи от кораба и непоносимата горещина, която той излъчваше.
— Ник!
Една ръка го хвана за рамото. Обърна глава и видя до себе си Лоиз, която с другата си ръка стискаше здраво магнетофона.
— О, моя любов! Ранен ли си?
— Добре съм — отговори задъхано той. — Какво стана с Шерман?
— Мисля, че е още на борда.
Инглиш протегна ръка и се хвана за магнетофона, за да се задържи на повърхността. Краката му тежаха като олово и без помощта на магнетофона, би потънал моментално.
— Бъди до мен, Лоиз! Ранен съм и не се чувствувам добре.
— Легни по гръб. Ще те придържам. Не пускай куфара.
Лягайки по гръб той забеляза Шерман, който плуваше бясно към тях.
— Внимавай! — извика Инглиш и отблъсна Лоиз далеч от себе си.
Ръката на Шерман се затвори върху рамото му.
— Към дъното ще отидем заедно! — изкрещя пронизително Шерман. — Този път това е краят, Инглиш!
Инглиш се опита да го удари, но силите му го напускаха. Не успяваше да отблъсне Шерман и усети, че пръстите пускат рамото, за да се затворят около гърлото му.
Двамата потънаха заедно. Шерман беше обвил с крака тялото на Инглиш и го стискаше за гърлото.
Лоиз се опита да се гмурне след тях, но спасителният пояс я върна моментално на повърхността.
Отчаяна се опита да го развърже, но възлите така се бяха втвърдили от водата, че не можа да ги разхлаби.
— Ник! — изкрещя тя.
След това отново се опита да се гмурне и отново без успех.