Водната повърхност се раздвижи. Малко по-далеч тя видя двамата мъже да изплуват от дълбините, все така прилепени един към друг. Видя ръката на Инглиш да търси лицето на Шерман и да впива пръсти в очите му. След това водата отново ги погълна.
Със свито сърце и изтръпнала от страх за Инглиш, тя наблюдаваше мехурчетата, излизащи от борещите се под водата мъже. За втори път изплуваха на повърхността. Шерман изглежда беше вече вън от играта, но ръцете и краката му все още не пускаха Инглиш, който правеше отчаяни усилия да се освободи.
Тя заплува към тях с надеждата, че ще ги достигне, преди да потънат отново, но стигна твърде късно. Оставаха само няколко сантиметра между Инглиш и протегнатата й ръка, когато те изчезнаха в дълбините.
Миг по-късно едно от телата изплува, преобърна се и заплува наполовин потънало близо до нея. Тя го обърна и изхлипа от облекчение, разпознавайки лицето на Инглиш, който беше в безсъзнание.
Придържайки главата му над водата, тя го избута до магнетофона и го преметна наполовина върху него.
Четвърт час по-късно Кер ги откри близо до догарящите отломки. Лоиз все още успяваше да го придържа над водата.
IV
Сам Край намери Инглиш изтегнат в едно легло до отворения прозорец на първия етаж в новата ослепително бяла болница. На нощното шкафче бяха натрупани купчина писма, телеграми и книги.
В ъгъла седеше Чък Ийгън със свиреп израз на лицето и дебнещи очи. Никой от болницата не беше успял да заеме мястото му. Той седеше там вече три денонощия, от пристигането на Инглиш в болницата и даже самият Инглиш не можеше да се отърве от него.
— Здравей, Ник! — приближи се до леглото Край. — Как е?
— Добър ден, Сам. Вземи си стол. Много съм добре. Раните ми почти се затвориха, изгарянията ми зарастват. Не виждам защо са тези притеснения.
Край свъси вежди:
— Два дни беше в кома и ако си отървал кожата, то се дължи само на силния ти организъм. Така каза докторът.
Той погледна Чък.
— Иди да се разходиш, Ийгън. С мен няма от какво да се страхуваш.
Чък се изсмя злобно:
— Айде бе! За миг го изпуснах от очи и видяхте ли какво се случи? Не мърдам оттук! И ако е по силите ми, няма да позволя на никого вече да го пълни с олово.
— Остави го — засмя се Инглиш. — И аз се опитвах да се отърва от него, но накрая се отказах. Какво ново?
— Всичко е наред — отговори Край. — Магнетофонът направи чудеса. Няма изобщо за какво да се притесняваш. Не бих се учудил, ако дойде главният комисар да ти поднесе извиненията си.
— Нямам никакво желание да го виждам — намръщи се Инглиш. — А Шерман?
— Намериха тялото му. Ти си му счупил врата, Ник!
— Ако не му бях приложил една техника от джудото, с мен беше свършено. Съвсем малко оставаше, Сам, съвсем малко. Как е Лоиз?
— Много добре. Телефонирах й тази сутрин. Изглеждаше напълно във форма.
— Не ти ли спомена дали ще дойде да ме види? — запита загрижено Инглиш. — Очаквам я.
Край вдигна рамене:
— Нищо не ми е казвала, но със сигурност ще дойде.
— Какво стана с онзи другия, с Пен?
— В затвора е. Кер тъкмо го е намествал в лодката, когато Шерман го е изненадал отзад и го е халосал. Кер паднал в лодката си, която се понесла свободно в морето. В противен случай Шерман е щял да го довърши. Когато Кер се свестил, забелязал горящата яхта и се приближил да види какво става. Намерил ви е тъкмо навреме.
— Хубав човек е той — отговаря Инглиш. — Направи нещо за него, Сам. Той има едно прекрасно момиченце. Иди, поговори с него. Може би ще се съгласи да й платя образованието, когато порасне.
— Добре. Ще отида да го видя.
— Според Чък Морили е сдал багажа. Какво стана с него?
— Обвинен е в опит за убийство. Трябваше да го уличим, Ник. За щастие бях взел със себе си няколко репортери. Комисарят няма да може да потули работата. Този Морили вече дълго време няма да има възможност да ти създава неприятности.
— Излиза, че всичко се развива отлично. Трябва да има някой разочарован в този град. Рийз сигурно е проронил някоя сълза.
— Напълно вярно! По едно време си мислеше, че този път те е спипал. За съжаление цялата история ще излезе на бял свят. Няма да можем дълго да премълчаваме за заниманията на Рой.
Инглиш повдигна рамене и изкриви лице от болка:
— По дяволите! Още ме боли — каза той и се намести по-удобно. — Какво да се прави, не можем да го избегнем. Но това ще ми бъде изключително неприятно, Сам.