Грябов свали шапката и вратовръзката си.
— Мис… ааа… — извърна се той към англичанката. — Мис Тфайс! Же ву при2… Е, как да й кажа? Как да ти кажа, че да ме разбереш? Слушайте… нататък! Дръпнете се нататък! Чуваш ли?
Мис Тфайс обля Грябов с презрение и издаде носов звук.
— Какво? Не разбирате? Махай се от тук, на тебе казвам! Трябва да се съблека, кукло дяволска! Нататък върви! Нататък!
Грябов дръпна мис за ръкава, посочи й храстите и приклекна: иди, значи, зад храстите и се скрий там… Като мърдаше енергично веждите си, англичанката изстреля една дълга английска фраза. Двамата помешчици прихнаха.
— За пръв път през живота си чувам гласа й… Ама че гласец! Не разбира! Е, какво да я правя?
— Остави, ти казвам! Да идем да пийнем водка!
— Не бива, сега риболовът трябва да потръгне… Свечерява се… Е, как ще заповядаш да постъпя? Ама че работа! Ще трябва да се събличам пред нея…
Грябов свали редингота и жилетката и седна на пясъка да събуе ботушите си.
— Слушай, Иван Кузмич — каза предводителят, като се кискаше в шепата си. — Това, драги, е вече гавра, издевателство.
— Кой й е крив, че не разбира. Това да им е за урок на чужденците!
Грябов свали ботушите, панталоните, смъкна бельото си и се озова в адамов костюм. Отцов се улови за корема. Беше почервенял от смях и срам. Англичанката замърда вежди и запремига… Върху жълтеникавото й лице пробяга надменна презрителна усмивка.
— Трябва да посвикна със студената вода — рече Грябов, като се тупаше по бедрата. — Кажи, моля ти се, Фьодор Андреич, защо всяко лято по гърдите ми се появяват обриви?
— Влизай по-скоро във водата или се прикрий с нещо! Говедо!
— Поне да се беше засрамила, подлата! — каза Грябов, докато нагазваше във водата и се кръстеше. — Брр… студена вода… Виж я как си мърда веждите! Не се отдръпва… Стои над тълпата! Хе-хе-хе… Дори за хора не ни смята!
Нагазил във водата до колене и изпънат в целия си огромен ръст, той намигна с едното око и рече:
— Това, братко, да не й е Англия!
Мис Тфайс хладнокръвно смени червейчето, прозя се и заметна въдицата. Отцов се извърна. Грябов откачи куката, потопи се и излезе от водата със сумтене. След две минути вече седеше на пясъка и отново хвърляше въдицата.
1883