— Все пак можеше да го спреш, или поне да го накажеш подобаващо.
— Всъщност не мисля, че можех, Сам.
— Не знаеш със сигурност, понеже изобщо не си се опитал.
Фаръл се разходи напред-назад, след което издърпа един от кухненските столове и сложи ръце на облегалката му.
— Слушай, Сам. Всичко това е грешка на Шарън Прат, която с цялата си мъдрост реши да обвини Роу в убийство и изнасилване поотделно, а не в убийство при опит за изнасилване. — Той вдигна ръка, сякаш за да спре потока от възражения. — Знам, наистина знам. Ако е извършил едното, то със сигурност е извършил и другото. Решението на Прат няма логично обяснение, но явно това не я е спряло да вземе точно такова абсурдно решение. Единственото, което постигна, бе, че остави решението за пускане под гаранция в ръцете на съдиите. Последния път Томазино отказа да го пусне. Добро решение. За Барето мога да кажа точно обратното. Мислиш ли, че бих могъл да заплашвам Барето? Да, но би било неетично и освен това той със сигурност щеше да възрази срещу намесата в собствените му решения. А аз трябва някак си да се сработя с тези типове, съдиите, поне за следващите четири години. Мислех, че може би не е добра идея да ги антагонизирам точно през първия си месец на новата длъжност.
— И сега имаме осъден изнасилвач и убиец на улицата!
— Тъжно е, наистина, Сам. Но имаме далеч повече от един. Както ти обясних, заради „грешката“ на Прат Роу подлежи на гаранция. Гадна история, но какво мога да направя. Моята задача е да следя за спазването на законите, не да ги пиша.
Сам го изгледа с отвращение.
— Никак не съм убедена, че ще справиш като окръжен прокурор, да знаеш!
— И аз започвам да си мисля така — отвърна Фаръл.
3.
Още от малки, Джанис и Кейти бяха свикнали да работят задружно в кухнята. Тази вечер двете се бяха събрали в дома на Кейти в Сейнт Франсис Ууд, който бе далеч по-луксозен от тристайния апартамент на Джанис, който бе на север сред прашните булеварди на Ричмънд и Сънсет. Слушайки радостния разговор, клюките и младежките закачки, наблюдавайки веселата и задружна работа, само най-проницателните биха могли да усетят, че Джанис трудно понасяше неравенството в благата, като се започне от кухнята и жилището и се завърши с онова трудно за описване качество, което разделя щастливия от нещастния.
Все пак Джанис Дърбин бе по-възрастна от сестра си с почти четири години; тя бе по-образованата, по-трудолюбивата и, не на последно място, по-красивата от двете. Въпреки това, Джанис често трябваше да преглъща болезнената завист, която пробождаше сърцето й всеки път, щом се сблъскваше с материалното благополучие на сестра си: новата дизайнерска кухня, вносния фаянс от Тоскана, огромния хладилник „Sub-Zero“, последния модел печка „Вайкинг“, гладките полици от масивен дъб; навсякъде блестеше чисто нов хром и неръждаема стомана.
В по-мрачните си периоди, които бяха зачестили напоследък, Джанис понякога се чудеше как Кейти бе получила всичко това. Как го бе заслужила? Късметът ли бе единствената причина? Най-много, обаче, я тормозеха не вещите. Разбира се, Кейти имаше от всичко по много — чисто нови мебели, хубави дрехи, бижута… И защо не? По-малката сестра бе направила добре най-важния избор в живота си. Бе се омъжила за Чък Новио, професор по история на САЩ в Сан Франциско Стейт Юнивърсити. Новио беше на безсрочен договор, постоянен член на факултета и един от най-талантливите хора, които Джанис някога бе срещала; всичко сякаш му се отдаваше без усилие. Кейти му бе сложила венчалната халка малко след като бе долетял от източното крайбрежие. Висок, атлетичен, остроумен и забавен, Новио излъчваше особено съчетание от спокойна увереност и благородна чувствителност, които сякаш се предаваха на Кейти и на двете им изискани и добре възпитани дъщери близначки Сара и Лесли.
Заради тези сравнения със сестра си Джанис често изпадаше в самосъжаление, което нерядко прерастваше в пристъпи на омраза към себе си. Тя бе добре запозната с механизма — все пак беше психиатър. Всъщност знаеше, че в действителност изобщо не е загубенячка. Мъжът й Майкъл също не беше, както и трите им деца — Джон, Питър и Али. Просто проблемът беше, че Майкъл имаше свой собствен бизнес — франчайз на UPS6 на Юниън стрийт. Неизбежно, стресът от напрегнатото ежедневие оказваше своето влияние; Майкъл често се прибираше вкъщи уморен и изглеждаше на доста над своите четирийсет и една години. В добавка към това, и трите им деца бяха в гимназията. Трима тийнейджъри в малък апартамент никога не е рецепта за спокойствие.