Джанис застана пред кухненската мивка. Студената вода обливаше уморените й ръце и пълнеше салатиерата с прясно обелени картофи. Тя погледна през прозореца; Чък, Майкъл и момчетата играеха американски футбол на улицата, окъпани в меката следобедна светлина. Тя въздъхна тежко.
— Джанис, наред ли е всичко? — попита Кейти.
— Добре съм — отвърна по-голямата сестра. — Всичко е наред. Просто за миг ги погледнах как играят. Толкова бързо растат моите момчета, нали?
— Интересно! — каза Кейти и застана до сестра си. — Синовете ти растат, а мъжът ти остава все тъй млад. И тримата са си момчета, като се замислиш…
— Доста оптимистично гледаш на нещата — отвърна Джанис с лека умора в гласа.
— Не знам дали съм оптимистка, просто така ми се струва!
— Това е по-добрият начин да се приема светът, бъди сигурна — увери я Джанис, спирайки кранчето. Тя изтръска мокрите си ръце и се облегна на барплота.
Кейти докосна ръката й.
— Сигурна ли си, че се чувстваш добре.
Джанис кимна.
— Просто твърде дълга седмица… — каза тя и се изправи в цял ръст. — Съжалявам, че се муся. Да знаеш, много се радвам, че сме тук при вас, далеч от нашия апартамент. А неделната вечеря е винаги чудесно нещо. Съжалявам, ако развалям настроението.
— Не го разваляш изобщо!
— Е, не съм и Полиана7 — отвърна Джанис и отново погледна през прозореца. — Би трябвало да се чувствам щастлива, че Майкъл е навън и играе с Чък и момчетата. През цялата изминала седмица е като парализиран. А вкъщи всички живеем малко натясно и настроенията се натрупват и предават на околните… Всички сме леко изнервени — каза тя и се засмя. — Леко изнервени ли казах? Точно сега ми се струва особено разумно, че нямаме оръжие вкъщи.
— Моля те, Джанис, недей така!
— Е, не го казвам съвсем сериозно — отговори по-голямата сестра, подсушавайки ръцете си с една хавлия, която, след като свърши, подаде на Кейти. Спирайки се до високата вградена кухненска маса, тя издърпа един от трите високи стола за сестра си и сама седна на един от другите. — Нека да кажем само — продължи тя, — че за всички ни е чудесно, че сме тук и си общуваме с вас.
— А от какво се притеснява Майкъл? С работата ли е свързано?
— Не. Работата му върви. Коледният сезон бе по-доходоносен и от най-смелите му очаквания.
— А какво тогава? Да не е нещо между вас двамата?
— Хм — каза Джанис, колебаейки се за миг. — Имали сме и по-добри дни, като се замисля, но не е в това проблемът. Името Роу Къртли говори ли ти нещо?
Кейти смръщи моминското си лице замислено.
— Не мисля, Джанис. Кой е той?
— Помниш ли делото преди години? Майкъл бе призован за съдебен заседател.
— Спомням си, че си ми разказвала. Ала преди десет години дундурках моите двегодишни бебенца и всичко останало ми се губи. Майкъл беше говорителят на журито, нали така?
— Точно така. Намериха Роу за виновен и го изпратиха в затвора.
— Да. Спомням си вече. Ала неговите родители след това ви бяха вдигнали мерника, нали тъй?
— Именно — отвърна Джанис. Страшните спомени още бяха ясно отпечатани в ума й. Пресата бе взела интервюта от останалите съдебни заседатели малко след делото; бе станало публично достояние, че мъжът й бе изиграл решаваща роля в признаването на Роу за виновен. Журито бе започнало разделено петдесет на петдесет, ала Майкъл с дейното си участие в споровете бе успял да убеди останалите шестима да гласуват за „виновен“. Когато семейство Къртли научиха това, те направиха всичко възможно да съсипят нейния съпруг и почти бяха успели. Навремето Майкъл Дърбин беше началник на канцеларския отдел на една от големите адвокатски кантори в Сан Франциско. Работата му беше лека и му оставяше доста време, което той посвещаваше на своята страст — рисуването. Ала Къртли явно имаха доста влияние сред колегите и началниците му, защото Майкъл бе обявен в редица пакости — кражби на канцеларски материали от складовете, употреба на служебните компютри за собствени цели и така нататък, докато най-накрая беше уволнен. След седем години безупречна работа той не получи никакви обезщетения; шефовете му казаха в прав текст, че е късметлия, че не го преследват съдебно. За капак на всичко в „Куриер“ се появи статия, посветена на Дърбин — добрия самарянин лицемер, крадецът, който бе изпратил Роу Къртли в затвора. Всички адвокатски кантори в града му отказваха работа почти година. След цялата история Майкъл просто нямаше сърце да се върне обратно към рисуването.
7
Героиня от едноименния роман на Елинор Портър, синоним на оптимизъм и радост от живота. — Б.пр.