Джанис въздъхна.
— Мисля, че най-тежкото нещо за него бе, че изостави изкуството.
— Помня, тежки времена бяха за вас — съгласи се Кейти. — Почти бях забравила всичко това… Боже, как рисуваше навремето…
— Майкъл не е забравил, Кейти. Така и не успя да приеме, че вече не му остава време за това.
— И трите ви деца… — каза Кейти.
— Така е. Все пак… — Джанис замълча за миг и стисна устни. — Цяло чудо е, че накрая успя да получи права да работи с UPS. Някак си всичко това е убягнало на семейство Къртли, за щастие. Доскоро си мислехме, че завинаги са ни оставили на мира.
— А те не са ли?
— Може би са ни оставили. Искрено се надяваме. Но може би не са…
— Защо мислиш така?
— Защото миналата седмица някакви съдии идиоти са одобрили жалбата на Роу и са препоръчали преразглеждане на делото. А някакъв друг малоумник от нашите градски съдилища го е пуснал под гаранция и сега той е на свобода до следващото дело. И Майкъл се страхува, че всичко ще започне отново, че всичко, през което е минал, което е изстрадал, ще бъде напразно. Както ти казах, самата мисъл го докарва до вцепенение. Ако Роу отново е на свобода, усилията, които Майкъл положи като съдебен заседател, отиват на вятъра. Всичко, през което преминахме, е било напразно, Кейти. Било е просто космическа шега.
Вън на улицата, Майкъл Дърбин тъкмо пое един пас от по-малкия си син Питър. Когато се разделяха на отбори, Дърбин почти без колебание бе избрал Питър за съотборник срещу чичо Чък и Джон. И двете момчета бяха спортни натури, ала Джон заемаше специално място в сърцето на Майкъл. Бащата се опитваше, доколкото е възможно, да скрие това. Обичаше и двамата си синове; опитваше се да се държи с тях напълно равностойно. Въпреки това, Майкъл и неговият първороден имаха нещо общо, нещо, което ги свързваше — някакво симпатико, дълбока духовна връзка, която бащата знаеше, че би могла да нарани по-малкия му син, който за зла беда бе доста чувствителен. Затова той се стараеше да не спуска гарда си дори и за минута. Не биваше по никакъв начин да покаже, че единият син му бе любимец.
Това бе дълга, мъчителна борба. Затова винаги, когато му се удаваше възможност, както тук, при разделянето на отбори, Дърбин се обръщаше на сто и осемдесет градуса и избираше Питър. Знаеше, че Джон интуитивно разбира причината, че знае защо баща му на пръв поглед винаги предпочита малкия си син. Питър бе по-неуверен и винаги се нуждаеше от очевидните жестове, от по-повърхностните прояви на бащинска любов. За Джон те бяха без значение. Двамата с Майкъл дори нямаха нужда да говорят за това — разбираха се мълчаливо.
Дърбин се стрелна по лявото крило с топката. През това време Чък се зае да брои до пет на център линията, а Питър се понесе към вратата, опитвайки се да се отърве от пазещия го Джон. Когато Дърбин видя по-малкия си син да отстъпва крачка назад, измъквайки се от опеката на Джон с почти цяла стъпка, той направи висок, точен пас към Питър, който изпълни целта си перфектно.
Или почти перфектно.
Джон скочи с радостен вик и хвана топката във въздуха, след което се изтърколи на земята. Финтирайки Питър, той успя да се измъкне от него и притича по улицата, викайки на Чък да блокира Майкъл.
Ала Дърбин, изправен лице в лице с Новио, се направи, че отбива вляво, след което се понесе надясно. Оставяйки Чък зад гърба си, той се изпречи пред Джон и го забави за миг. Това даде време на Питър да достигне брат си и да го притисне откъм гърба. Въпреки че играеха „тъч футбол“8, Майкъл вдигна ръце и сграбчи любимия си първороден син, задържайки го в прегръдката си секунда повече от необходимото.
Контакт.
Щом момчетата се оттеглиха в стаята за телевизия на втория етаж, възрастните седнаха около вече почистената от чиниите и приборите кухненска маса. Всички пиеха Франджелико9 от малки, изискани чаши за бренди.
— Мислиш ли, че още го е грижа? — попита Чък.
— Прекара повече от девет години в пандиза — отвърна Майкъл. — Това е доста време, през което можеш да обмисляш как да си го върнеш на хората, които са те пратили там.
8
Любителски вариант на американския футбол, при който борбата за топката е забранена; достатъчно е да докоснеш играч от противниковия отбор, за да му вземеш топката. — Б.пр.