Чък отпи и кимна.
— Също така е твърде дълго време да задържиш отмъстителните мисли в главата си, не мислиш ли? — попита той.
Майкъл сви рамене.
— Не мисля, че жаждата за отмъщение познава граници.
— Така е — отвърна Кейти. — Но все пак на мен ми се струва, че тези Къртли ви причиниха всичко това непосредствено след съдебното дело. Така е, стараеха се всячески да ти отмъстят. Роу бе току-що осъден… А сега, когато е вече вън от затвора, кого го интересува кой го е пратил там преди десет години? Ти вече не си заплаха за него.
Джанис хвърли многозначителен поглед към съпруга си.
— И аз това му разправям… — каза тя с нотка на упрек.
Майкъл погледна първо жена си, после сестра й.
— Надявам се да се окажете прави — промърмори той. — Дори и да сте прави за родителите, остава самият Роу…
Чък поклати глава.
— Глупости. Сега не му е до лудории. Ще се прави на добро момче поне до преразглеждането на делото.
Майкъл разклати бадемовия ликьор в чашата си.
— Не мисля — каза мрачно той. — Роу просто не може да се държи като добро момче.
— Откъде знаеш, Майкъл? — попита жена му.
— Знам го, защото се изправих очи в очи с него. Видях го как лъже на подсъдимата скамейка. Това чудовище, този сериен изнасилвач! Опитваше се да ни убеди, че е имал нормални отношения с жената, която бе убил! Правили секс по взаимно съгласие, какво толкова? Можете ли да си представите!
— Може би наистина е било така — отбеляза Кейти.
— О, мога да те уверя, че изобщо не е било така! — възкликна Майкъл. — Била е само на осемнайсет, току-що слязла от самолета, изплашена от всичко наоколо. Живеела е с Роу под един покрив; имала е работна виза, която семейство Къртли са можели да „скъсат“ по всяко време. Със сигурност Роу е бил този, който е искал секс. Каквото и да е било, със сигурност не е било „по взаимно съгласие“.
— Все пак — каза Чък, — не е задължително да е било изнасилване. Нали така? Може би е била притисната, може би е чувствала, че трябва да го стори…
— Чък — каза Кейти. — Това все пак си е изнасилване.
— Само отбелязвам… Това не е, според закона…
Майкъл кимна мрачно.
— Не го споменавай пред двете прислужници, които дадоха показания — каза той. — Те казаха, че обичал да не си свалят обувките.
— Доста перверзно! — каза Кейти.
— Защо ги е карал да правят това? — попита Чък.
Майкъл поклати глава.
— Никой не знае. Той е откачалка. Но и двете споменаха това.
— И какво значение има? — попита Чък.
— Не се ли сещаш! — извика Майкъл. — Много ясно, че Роу е виновен; Долорес Сандовал е била открита чисто гола, с изключение на обувките. За какво „взаимно съгласие“ можем да говорим изобщо? Било е изнасилване и когато тя е запищяла, той се е видял принуден да й затъкне устата. Просто няма друга възможност.
— А останалите две жени? — попита Кейти. — Тези, които са дали показания?
— Какво за тях?
— Какво е казал Роу в отговор на техните показания?
— Просто е казал, че лъжат. Не бил правил секс с нита едната от тях, още по-малко ги бил изнасилвал… Просто искали да го натопят. Но защо? Кой е знаел, кой е искал? Каза, че не знаел. Просто имало купища предразсъдъци срещу богатите хора.
— Все пак — намеси се Чък отново, — искам да кажа, Майкъл, че този тип Роу със сигурност няма да тръгне да ти отмъщава. Няма да даваш показания в следващото дело, нали?
— Точно така. Ако изобщо се стигне до следващо дело.
— Е, дори и да не се стигне. Каква заплаха си ти за него?
Майкъл кимна.
— Може би си прав.
— Сигурен съм, че съм прав. Защо би искал да те преследва? Миналия път те изплашиха достатъчно. Вече не си тръгнал да го вкарваш обратно в затвора. Бих бил твърде изненадан, ако въобще знае или го е грижа къде си и с какво се занимаваш.
Джанис добави:
— Мисля, че Чък е прав, Майкъл. Не бива да се тревожим повече за тях. Направиха всичко, което можаха, за да те унищожат, и не беше достатъчно.
— За малко да успеят — отвърна Майкъл. — За много малко…
4.
Три седмици по-късно, точно в пет и пет в един петъчен следобед, началникът на отдел „Убийства“ в полицията на Сан Франциско вдигна телефона си, без да дочака края на първото позвъняване.