На вечеря всичките осмина от голямото семейство тъкмо се готвеха да нападнат огромното блюдо от спагети и по-малкото с шведски кюфтенца в сладко-кисел сос върху широката маса, когато Майкъл взе чашата си с вино и неуверено вдигна тост:
— Първо — започна той. — Преди да се изнесем в сряда, всички ние, Дърбинови, искаме да благодарим на всички вас, Новио, за невероятната ви щедрост в този страшен за нас момент. Вие споделяхте с нас своя дом през последните десет дни. Това ни накара да оценим отново колко са важни близките хора. Вие ни дадохте подслон и подкрепа в най-тежките ни мигове. — Майкъл направи кратка пауза, след което продължи: — Второ, наздраве за Джон, за неговото връщане при нас. — Дърбин изгледа своя по-голям син изпитателно. — Синко, знам, че още имаш някои съмнения, но вярвам, че скоро всички те ще бъдат разсеяни. Искам да ти благодаря, че възвръщаш доверието си към мен.
Джон не изглеждаше твърде убеден от речта на баща си, но поне беше разколебан. Майкъл усещаше, че нещата все пак са малко по-добре отпреди; може би с времето всичко щеше да си дойде на мястото. Той погледна и към Питър, след което вдигна чашата отново:
— За двама ви, момчета, за това, че заровихте томахавките.
— И накрая — включи се Кейти. — Може ли и аз да кажа нещо? За Джанис! Винаги ще те обичаме, сестричке, и винаги ще ни липсваш. — Тя се просълзи леко.
— Точно тъй, браво! — похвали я Чък и, също леко просълзен, обърна чашата си.
— А сега — каза Кейти, — да нападаме храната, преди да е изстинала.
Но преди още всеки да си е взел от спагетите, Джон каза:
— Е, тате, за какво те търсеше Глицки днес?
— Той е разстроен — намуси се Майкъл, — защото изглежда няма как да нагласи Роу Къртли в нашата къща онази сутрин.
— Защо не може? — попита Чък.
— Е, явно тяхната доблестна прислужница Линда Салседо твърди, че той си е бил вкъщи и Глицки й вярва. Сега той се нуждае от нещо, на което да наблегне и да затвори устата на онези, които го критикуват. Отнесе доста огън от пресата заради Роу, не помните ли? Вестниците го обвиняваха, че упражнява полицейски тормоз и извършва арести без доказателства.
— И как ще промениш всичко това? — попита Джон.
— Не мога — отвърна Майкъл. — Това е извън възможностите ми. Той явно има проблем и с моето алиби, но ми се струва, че вече губи хъс. Сякаш се готви да извади друга версия съвсем скоро или сам е в голяма беда… — Дърбин замълча и остави вилицата си. — Всъщност аз се надявах да не влизам в спор с лейтенанта, но все пак бих искал да ви предупредя: не мисля, че е съвсем изключено Глицки да реши да ме арестува.
— Не, тате, не! — извика Али. Тя скочи от стола си, хвърли се към баща си и обви ръце около шията му. — Как би могъл да го направи? Та ти нищо не си сторил!
— Така е — отвърна Дърбин. — Не съм виновен и той няма как да докаже нещо друго. Но ние трябва да бъдем единни. — Той погледна последователно Джон и Питър. — Особено вие, деца, ако той все пак реши да се заеме с мен.
— Нали не вярваш, че той наистина ще го направи? — попита Кейти.
— Не знам как ще го направи без доказателства. Но преди време той реши и арестува Роу без никакви доказателства. Не знам какво точно ще направи и дали изобщо ще го направи. Но няма да е лошо да сме поне отчасти подготвени.
— Властта на полицията — каза Чък и се усмихна. — Наистина си е малко страшничко.
Майкъл и Чък бяха седнали до тезгяха в кухнята с остатъка от бутилката вино, докато Кейти миеше съдовете. Децата се бяха пръснали из къщата — едни започваха да си събират багажа за преместването в сряда, други се заемаха с училищните си задачи. Разговорът за неговия арест, толкова невероятен и все пак възможен, беше все повече дотежавал на Майкъл по време на вечерята. Сега той пиеше шестата си чаша вино, взирайки се в стъклото й.
— Не знам какво ще правя с децата, ако ме арестуват — каза той.
— Не бъди глупав — успокои го Кейти. — Знаеш, че ще ги вземем отново.
— Точно това ви трябва, сладури — засмя се горчиво Дърбин. — Пет деца вместо две!
— Бихме ги взели на мига, Майкъл — каза Чък. — Но съм сигурен, че няма да има нужда. Дълбоко се съмнявам да те арестуват.