— Няма смисъл да свършваш със себе си, Майкъл, ако не си го направил…
— Какво искаш да кажеш с това „ако не си го направил“? — Майкъл се приплъзна до ръба на кушетката, а гласът му стана груб и стържещ. — Ти най-добре от всички трябва да го знаеш. Дяволски добре трябва да знаеш, че не съм го направил. И ти знаеш защо го знаеш!
— Не, не знам. — Чък беше като статуя на разумно спокойствие и загриженост за своя роднина. — Освен че ти вярвам. Щом казваш, че не си, значи не си.
Майкъл едва не се срина обратно в кушетката.
— О, боже! Бива те… — каза той.
— Какви ги говориш, Майкъл? В какво ме бива? — Чък изглеждаше невъзмутим като кукувица на стенен часовник.
Майкъл се изправи, възвърнал самообладанието си.
— Може би наистина бях по-близо до това решение, Чък — да свърша с всичко. Как само щях да похабя живота си, знаейки че съм невинен. И така, докато седях тук и обмислях нещата, мозъкът ми трябва да е тръгнал на бързи обороти и аз си спомних нещо, което ти ми каза.
— Нещо, което аз съм казал?
— Първия уикенд след като Джанис бе убита… Тогава ми каза, че Глицки те е питал за многото разговори между теб и Джанис по мобилните телефони. Ти си отговорил, че вие двамата сте подготвяли парти изненада за рождения ден на Кейти. Това е бил поводът за разговорите. Спомняш си, нали?
— Разбира се.
— Добре. Само че, Чък, вие не сте подготвяли парти изненада за Кейти. Нито ти, нито Джанис.
Изражението на печално разкаяние увисна върху лицето на Чък.
— Знам — каза той. — Кейти разбра по някакъв начин и ние трябваше да отменим изненадата. Не виждам нищо страховито в това. И нищо не съм крил от теб…
— Така ли? Много забавно. Защото, щом веднъж почнах да размишлявам за тези разговори, излиза, че ти си имал връзка с Джанис.
— Спри… Ти си обезумял, Майкъл! — Чък подскочи като ръгнат с остен и вдигна двете си ръце. — Джанис и аз нищо не сме…
Майкъл го прекъсна рязко.
— И тъй, аз започнах да мисля, че вие сте се срещали всички тези вечери, когато тя ми казваше, че остава с пациенти, а ти си бил в университета, работейки до късно. И къде са били тези срещи? Вероятно точно тук. И след като тъй или иначе бях дошъл, аз отидох в охранителната служба, ей там, в края на коридора, само преди няколко часа. Знаеш ли, че те отбелязват колите на външни лица, паркирани тук през нощта? Черно на бяло, Чък! С регистрационните номера. Какво ще кажеш? Може би ще се опиташ да ме убедиш, че си посещавал някой друг в тази сграда? Всички тези нощи? Или си станал един от пациентите на Джанис? И ти доста бързо дойде, след като ти се обадих днес, нали? Изобщо не попита за адреса и как се стига дотук!
Двамата мъже дишаха тежко в напрегнато мълчание. След дълго изчакване Чък най-накрая каза:
— Не сме го искали, Майкъл, не сме го замисляли. Беше от онези неща, които просто се случват. Опитвахме се да спрем. Не искахме някой от двете семейства да бъде наранен. Толкова съжалявам…
Смазан от тежестта на това признание, Майкъл отпусна глава. Когато отново погледна напред, той попита с дрезгав шепот:
— И тъй, защо трябваше да я убиваш?
Очите на Чък се разшириха, сякаш не можеше да повярва на това обвинение.
— Майкъл, не съм я убил. Кълна се в Бога! Нямах причини да я убивам. Аз я обичах!
— Обичал си я, но си чукал и някоя друга, нали?
— Не съм…
— Чък, тя е имала хламидия. Не я е прихванала от клозетната чиния, нито пък от мен. Ти си я заразил. Откъде си я прихванал? Някоя студентка?
Чък издържаше погледа на Майкъл, докато накрая му дойде твърде много. На свой ред той наведе глава с дълбока въздишка. Когато отново вдигна поглед, видя, че Майкъл изтрива сълзи от очите си. Внезапно, бърз като гърмяща змия, Новио скочи от стола. Прекоси като мълния малката стая и сложи ръка на пушката. Щом изправи цевите, оръжието се затвори с изщракване. Двете черни дула сочеха право в гърдите на Майкъл.
— Шибан идиот — каза той. — Кретен! Нещастен глупак, който ми се бърка! — Той се засмя с горчив, монотонен смях. — Ти и Джанис си подхождахте съвършено. Искаш ли да знаеш какво стана? Една от моите студентки дошла при нея на консултация. Избълвала купища помия! Казала, че съм злоупотребил с нея.
Новио продължи да говори все по-възбудено, сякаш се самонавиваше.
— Те искат само шибаните си сто процента на теста, да знаеш. Бяха дяволски щастливи да ги получат за чукане. Но Джанис смяташе, че съм извършил грях. Не било просто секс. Искал съм да се възползвам от бедната отличничка…