— Да, точно това аз…
Дърбин я спря, вдигайки ръка.
— Както се досещате, аз съм добре запознат с това, което правите, Шийла. По-добре от много други. Днес съм тук да ви кажа какви щети нанесохте, да узнаете колко близо сте били до разрушаването на моето семейство и на мен самия, но и да знаете, че ние излязохме от всичко това по-силни и по-добри.
— Е, радвам се да го чуя.
— Моля ви! — отново я спря той. — Вие и вашите отровни писания направихте много, за да убедите сина ми Джон, че баща му е могъл да убие майка му.
Мареняс отмести погледа си.
— Много съжалявам за това. Ах следвах фактите, каквито ги познавах тогава. За протокола, не съм публикувала нищо, което е невярно като факт. Така че, ако искате да предявите съдебен иск, забравете…
— Не се съмнявам, че така оправдавате вашия занаят и поведението си на палач. Това правите вие — отбирате фактите, които ви изнасят, пренебрегвате контекста и избягвате отговорността.
Мареняс направи муцуна на обидена добродетелност.
— Аз не съм безотговорен журналист, господин Дърбин. Аз съм разследващ репортер. — Тя посочи към плакетите за своите награди и постижения. — Нали не мислите, че ги ръсят като пуканки на кого да е?
— Сигурен съм, че не. Но нека ви представя няколко факта. Можете да си вземате бележки, ако искате. Първо, разбира се, най-важния — не съм убил жена си. Второ, аз обичам децата си. Трето, след като не съм убил Джанис, предполагаемата връзка с моята добра приятелка Лиза Сатоу не може да бъде мотив за това убийство, нали така? Що се отнася до нейната поддръжка за мен на работното ни място, това беше просто приятелска лоялност, а не заговор да прикриваме нещо. Разбирате ли всичко това?
Шийла сви рамене в знак на несъгласие.
Дърбин продължи:
— Накрая няколко прекрасни новини за моите бъдещи планове. Ще взема застраховката живот на Джанис и достатъчно от застраховката пожар, за да построя нова къща. Ще възродя моята кариера като художник, за чието разрушаване помогнахте преди 10 години. Как ви звучи?
— Добре — каза Мареняс, вече определено изнервена. Погледът й прехвърчаше напред-назад между Дърбин и вратата зад него. — Звучи добре. Много се радвам, че вашите неща се уреждат. Но сега наистина ще настоя да напуснете.
Дърбин се наклони на стола си.
— Добре, но искам да знаете, че са ми останали достатъчно пари да се справя с вас. Ако някога пак видя името си във вашите колони, ще платя на когото трябва да ви убие като червей, каквато сте.
Зашеметена от словесната атака, тя само се взря в него.
— Освен ако, разбира се, не ме приемате сериозно, както ми се струва. В такъв случай ще трябва просто да го направя лично, тук и сега.
Дърбин посегна към чантата си и извади малък пистолет.
Очите на Мареняс се разшириха от страх. Тя протегна ръце пред себе си.
— За бога, недейте. Не, моля ви. Господи, ще умра от страх! Толкова съжалявам. Не съм искала никого да нараня. Просто се опитвах да върша работата, която мога най-добре. Моля ви! Моля ви, недейте!
Дърбин леко се усмихна със стиснати устни.
— Добре — каза той. — Аз изглежда получих вашето лично внимание. А това е пластмаса. — Той протегна ръка и сложи пистолета играчка върху бюрото й. — Вземете го като сувенир, да ви напомня за мен. И не си и помисляйте да викате полиция. В крайна сметка, как мога да причиня вреда някому с пластмасово пищовче? И мога да ви гарантирам, че те ще се съгласят с позицията ви в статията за Роу Къртли — че да плашиш хората не е кой знае какво. Но никога не забравяйте това, което ви казах. Ако името ми се появи отново в статиите ви, ще бъдете убита. А сега — той се усмихна, — желая ви приятен ден.
43.
В неделя сутринта Франи Харди се върна вкъщи, докато нейният съпруг Дизмъс похапваше своята бърканица с мляно телешко и яйца. Беше си я сготвил в десетпаундовия чугунен тиган, който държеше закачен на куката за марлин над готварската им печка.
— Къде беше? — попита той. — Почти се разтревожих.
— Точно това обичам в теб, тези „почти“ чувства.
— Давам го по-умерено — каза той. — Човек не трябва да се преуморява и да се безпокои излишно. — Той посочи към чинията. — Искаш ли от това? Направил съм доста.
— Не, продължавай. — Тя седна срещу него на масата.