„Виждаш ли? — помисли си тя. — Няма никой.“ И как можеше да има — та нали апартаментът й бе заключен, както и входната врата. А и какво би искал от нея, какво повече му трябваше — светът бе пълен с млади момичета. Все пак тя вече не беше красавицата, която бе дошла в Сан Франциско на осемнайсет. Нарочно не искаше да е хубава и избягваше силното изкушение да се грижи за външния си вид.
Хубостта бе съсипала живота й.
С тази мисъл тя отвори вратата на спалнята.
1.
Рано сутринта, стягайки се за първия си ден на новата работа, един хубав, добре сложен, късо подстриган мъж застана пред огледалото до гардероба на спалнята си; бе само по най-обикновени боксерки от магазина на Jockey. Бъркайки в гардероба, той извади една тениска — най-горната от голямата купчина в отделението, заделено специално за блузи. След като я облече, той отново се огледа в огледалото, глътна си шкембето, каквото всъщност нямаше, сетне се обърна с театрално завъртане. Надписът на тениската гласеше: „Сватба насила — жена или смърт“2.
— Не си го и помисляй! — сопна се приятелката му, изправяйки се ядосано в леглото.
— Радва ме — възрази той.
— Уес, теб те радват всичките ти тениски!
— Вярно е. Глупав е онзи, който си купува тениска, която не му допада.
— По-глупав е онзи, който е областен прокурор на Сан Франциско и отива на работа с тениска, която само би могла да бъде възприета погрешно. Така и ще стане, вярвай ми.
— От кого?
— От всекиго. Всички… по най-различни причини.
— Сам — каза Уес, сетне се разходи до леглото, сетна до нея и сложи ръка на бедрото й. — Първо, никой няма да я види. Не е като да я нося отдолу под вратовръзката си. Освен това, ако случайно получа инфаркт и се наложи колегите да разкъсат ризата ми, какво толкова? Надписът не е твърде неприличен, просто игра на думи, миличка!
— Не е игра на думи, това е политическа позиция!
— Каква точно?
— Показва, че подкрепяш отвличанията и сватбите насила, че за теб бракът не е свещена институция. Не мислиш, че жените имат равни права. Избери си което искаш от горните. Най-малкото, показва, че си доста нетактичен, цялостно нетактичен.
— Хората вече го знаят — засмя се той.
— Забавляваш се, но това никак не е игра. Всичко, което правиш, невинно или не, оттук нататък ще бъде приемано като израз на твоите виждания. Не ти ли е ясно? Мислех, че вече си го разбрал още по време на изборите за окръжен прокурор.
— Май не съм. Все пак искам да ти напомня, че спечелих.
Саманта направи кисела физиономия.
— Уес, ти спечели с деветдесет гласа от общо триста и петнайсет хиляди, и то след като главният ти опонент почина една седмица преди гласуването.
— Казваш го, сякаш е лошо нещо. Слушай, мила: това е доказателство, че Бог е искал да спечеля. Не би взел господин Декстър обратно при себе си, ако не бе желанието му аз да съм главен прокурор. Това е очевидно, аксиоматично, може би дори бих казал, кармично.
— Ти си безнадежден случай.
— Надявам се, че не. Все пак, това е едва първият ми ден на работа; сигурен съм, че ще става далеч по-зле с времето — каза той, сетне стана и се разходи до гардероба. — Ако наистина мислиш, че има значение, ще ида с тениската, която бях заделил за утре — съгласи се той.
— И утре ли ще носиш от онези?
— Сам, нося тениска всеки ден; те са улики, които стъпка по стъпка водят към скритото ми „аз“.
— Вече не е толкова скрито. Пресата ще иска да види тениските ти, ако се разчуе за тях.
— Нека иска. Ако се разчуе, това ще ме направи по-ye ne sais quoi3. Ще изглеждам малко по-шантав, но много по-симпатичен за хората. Все пак, ако настояваш, за клетвата ще сменя тази тениска с утрешната — каза той добродушно и извади следващата тениска от купчината. Надписът гласеше: „Предозиран с лекарства в името на вашата безопасност“.
— Много по-добре! — възкликна Саманта. — Не, наистина мисля, че е по-добре. — Тя сведе глава и въздъхна. — Не ми обръщай внимание! Не, хич не ми обръщай внимание!
— Хей, Сам — каза той, — ако не можеш да се забавляваш, какъв е смисълът от всичко?
Само четири дена по-късно нямаше и следа от никакво забавление.
Офисът на Уес Фаръл на третия етаж на Районния съд приличаше по-скоро на портиерски килер. Половин дузина кутии с досиета бяха сложени до прозореца, който гледаше към Брайънт стрийт. Елегантните, изискани мебели на неговата предшественичка бяха изчезнали; Уес бе присвоил за временно ползване бюро и няколко стола от съседните офиси по коридора. Бе донесъл също и миниатюрния баскетболен кош от стария си офис и го бе завинтил върху един от рафтовете с книги.
2
В оригинала „Shotgun weddings — a case of wife or death“; игра на думи — „wife or death“ наподобява на „life or death“, т.е. „живот или смърт“. — Б.пр.