Клиф и Тереза Къртли бяха седнали на два прости сгъваеми стола, които бяха сложени пред бюрото; току-що бяха поздравили Уес за победата му на изборите и размениха кратък многозначителен поглед. Собственици на втория най-голям вестник в Сан Франциско — The Courier, те имаха опит в това да получават това, което искат, от няколко различни бранша: автомобилния транспорт, пристанищата, фирмите, които се занимаваха с градските отпадъци. Имаха големи очаквания към Фаръл, понеже бяха основните спонсори на кампанията му за областен прокурор. Освен това, The Courier бе пуснал няколко неприкрито хвалебствени статии за Фаръл, заставайки зад неговата кандидатура.
Фаръл си бе „написал домашното“ по отношение на семейство Къртли. Знаеше, че техният син Роу бе прекарал изминалите десет години с доживотна присъда с право на помилване след двайсет и пет години за изнасилването и убийството на една от семейните домашни прислужници, Долорес Сандовал. В деня преди изборите за прокурор, Върховният съд на Съединените щати бе отказал да отмени решението на Федералния апелативен съд, или по-точно отделът, отговарящ за щата Калифорния, бе върнал делото обратно в Сан Франциско за ново преразглеждане. Федералният апелативен съд някак си бе отменил присъдата на Роу, отменяйки решенията както на Калифорнийския апелативен съд, така и на Калифорнийския Върховен съд. Роу беше на свобода до ново преразглеждане.
Клиф явно бе дал мълчаливото си съгласие Тереза да продължи разговора. Нейното лице, изопнато от ботокса, се изкриви в подобие на усмивка и тя прочисти гърло.
— Искахме да говорим с вас за нашия син Роулънд, както може би сте се досетили вече.
Фаръл се усмихна, защото знаеше, че така изглежда по-приветлив.
— Какво има? — попита той подчертано. — Невинен ли е все пак?
— Цялата история е пълна гавра с правосъдието! — каза гордо Тереза. — Надяваме се, че с нов човек начело във вашата служба, ще можем да получим нещо в замяна на изгубеното време и усилията, които положихме. Искрено се надяваме, господин Фаръл, че обновлението, което носите тук ще помогне да се постигне съгласие за всички и че ще започнем да лекуваме раните на миналото…
— Разбирам ви — отвърна Фаръл. — Въпреки това, не съм сигурен доколко по-нататъшният ход на делото зависи от мен.
— Разбира се, че зависи! — отвърна Тереза. — Бихте могъл да не го подлагате на ново разглеждане. Всичко това е във властта на окръжния прокурор!
— Да, наистина, но разбирате, че няма как да сторя това. А семейството на жертвата?
— Но тя не е била негова жертва, Уес — отвърна Тереза, снишавайки глас сякаш искаше да приспи малко дете. — Точно това е проблемът. Той не й е причинил вреда по никакъв начин! Само ако можехте да накарате семейството й да разбере това…
Клиф сбърчи вежди.
— Какво семейство? — взе думата той. — Първо трябва да ги откриете, където и да са се скрили в Гватемала. Успех! Няма го това семейство, което би могло да ви притеснява. Но синът ми е тук, и трябва да бъде освободен!
Фаръл прочисти гърло.
— Доколкото разбирам, вашата жалба е в противоречие с доказателствата по първото дело — каза той, имайки предвид двете други жени, които бяха дали показания под клетва, че са били изнасилени от Роу.
Новият окръжен прокурор знаеше също така, че успешната жалба на семейство Къртли се основаваше на факта, че цялото семейство на жертвата се бе появило в съда носейки на гърдите си значки с черно-бяла снимка на хубавата и усмихната Долорес Сандовал. Това, според Върховния Апелативен съд бе силно предубедило журито. Според федералните власти, това бе единствената причина за осъждането на Роу Къртли. Въпреки че Върховният Апелативен съд бе известен с това, че от време на време взема особени решения, това бе просто бисер, какъвто Фаръл не бе виждал през цялата си кариера.
Клиф Къртли махна с ръка, сякаш за да прогони мълчаливото негодувание, което видя в погледа на окръжния прокурор.
— И без това доказателствата няма да са достатъчни при евентуално преразглеждане. Чел сте, предполагам, папките от предишното дело и сигурно сам ще се убедите! Ами другите две така наречени жертви? Кои, за бога, са те? Изобщо не е трябвало да им разрешават да дават свидетелски показания! Роу признава, че е правил секс с момичето, но тя също го е искала. Вече изобщо няма с какво да се захване обвинението и никога не е имало!