— Все пак…
Тереза отново прочисти гърло.
— Каквото и да решите — дали ще има дело, или не, сигурна съм, че ще вземете правилното решение. Най-малкото бихте могъл да ни подскажете колко голяма би била евентуалната гаранция за Роу…
Фаръл поклати глава.
— Не бих искал да изглеждам несъпричастен към вас и към положението на вашия син, но не мога да сторя това. Такива случаи се водят като „особени обстоятелства“ и не подлежат на гаранция.
— А! — Мускулите на лицето на Тереза не можаха да поместят изпънатите й от ботокса черти и за да компенсира, тя вдигна показалец. — Точно това е и целият смисъл. Това не е случай с „особени обстоятелства“! Никога не е бил такъв!
Фаръл не успя да скрие объркването си.
— Моля? — попита той.
— Това бе единственото добро, което Шарън Прат стори за нас и то след цялата помощ, която й оказахме — обясни Клиф, без да скрива своята неприязън към предшественичката на Фаръл.
С добре отрепетирана ловкост, Тереза сякаш продължи мисълта на своя съпруг:
— Обвиненията бяха за изнасилване и убийство — обясни тя. — А не за убийство при опит за изнасилване, както се полага, за да има „особени обстоятелства“. Две отделни обвинения!
Фаръл отбеляза наум логическия парадокс. Ако Роу наистина бе извършил престъплението, то обвинителният акт със сигурност трябваше да бъде „убийство при опит за изнасилване“. Това, обаче, очевидно бе „убягнало“ на Шарън Прат.
— Значи нямаме „особени обстоятелства“ — съгласи се сухо той.
С други думи, обвиняемият подлежеше на пускане под гаранция.
Тереза се усмихна леко.
— Точно така. Винаги е подлежал на гаранция и сега отново може да бъде пуснат!
— А миналия път пуснаха ли го под гаранция? — попита Уес.
— Не — отвърна Клиф. — Онзи фашист Томазино отказа да го пусне.
Уес кимна мълчаливо. Томазино всъщност имаше безупречна репутация във Върховния съд.
— Сам разбирате, че имаше предразсъдъци от самото начало — добави Тереза. — Проявяваха се през цялото съдебно дело. Беше очевидно за всички!
— И сега искате…
— Сега — подхвана отново Клиф, — гаранцията отново е законна опция и е на дневен ред. Тъй, че, Уес, бихме искали да отправим лична молба към вас: ако чуете, че има изгледи делото да се поднови, молим ви да се намесите отрано. Най-малкото, което можете да сторите, е да държите преразглежданията далеч от ръцете на Томазино. Може дори да дадете да се разбере, още преди делото да е стигнало до съдилището, че сте готов да пуснете Роу под гаранция.
— Не искаме от вас публично изказване — каза Тереза настоятелно. — Важен е резултатът. — Тя направи кратка пауза, след което продължи с по-мек тон: — Сега, след като е вече вън от този ужасен затвор, Уес, просто се радваме на всяка минута с нашия син вкъщи!
Фаръл трудно можеше да си представи нещо по-близко до ада от това, някое от трите му вече пораснали деца да дойде на гости на него и Саманта за повече от три-четири дена. Въпреки това той видя своя шанс да приключи добронамерено неудобната среща, показвайки, ако не желание да сътрудничи, то поне разбиране и съпричастност към двамата Къртли.
— Разбирам как се чувствате — каза той. — Обещавам ви да прегледам случая отново и ще направя всичко възможно да се съобразя с вашите искания.
При все това, новият окръжен прокурор знаеше, че дори и при добро желание, би могъл да промени твърде малко. Изглежда, обаче, че твърдостта в гласа му успя да ги заблуди. Тереза оправи полата си и стана.
— Това е всичко, което искаме от вас, Уес, наистина! — каза тя.
Изпитателният поглед на Клиф се спря за миг върху Фаръл. Заплаха ли беше тази малка, необяснима нотка, която Фаръл долови в него? След малко обаче и той се изправи.
— Добре е човек да си дава сметка кои са истинските му приятели — каза Клиф. — Знаете, че The Courier е вестник с доста влияние в този град…
— Не съм толкова вещ в политиката… Както може би сам сте разбрал от хода на изборите — отвърна Фаръл. — Но все пак се надявам да продължа да вземам правилни решения.
Тереза стисна ръката му и кимна сдържано.
— Наистина, Уес, това е всичко, което искаме от вас — каза тя. — Благодаря ви за ценното време, което ни отделихте.