— Нищо, всъщност. Първо исках да чуя твоето мнение.
— Моето мнение ли? — Тя се облегна назад в стола си и притвори очи. — Дръж го в ареста. Гледай да насрочиш преразглеждането възможно най-скоро. Няма какво да се мисли, Уес. Тоя тип е изнасилил поне осем жени, пребил е жестоко три от тях и накрая е успял да убие последната.
— Осем?
— Най-малко осем, Уес. Най-малко. Спал е с всички прислужници, които са били доведени от Гватемала и Ел Салвадор от фирмата, която набира персонал за семейство Къртли. Всяка от тях е била с работна виза. Всичките осем отначало бяха съгласни да дадат показания, ала шест от тях са били подкупени с по сто хиляди всяка.
— Това факт ли е?
— Сто процента. Както знаеш, в нашия чудесен щат не можеш да накараш жертва на изнасилване да даде показания, ако не иска. Тя може просто да откаже да се яви в съда. Всяка от тези жени е предпочела да вземе по сто хиляди долара, и то тази сделка съвсем не беше неофициална. Не можехме да сторим нищо.
— Всичките осем жени са казали отначало, че Роу ги е изнасилил?
Дженкинс сви устни и пребледня.
— Уес, тези жени са били изнасилени от Роу.
— Не се и съмнявам — каза Фаръл спокойно, желаейки да избегне евентуална конфронтация. — Но все пак искам да попитам, подали ли са жалба, когато изнасилванията са се случили?
Не последва отговор.
— Аманда?
Очите й блеснаха гневно.
— Роу ги е изплашил до смърт, Уес. Не казвам нищо за семейство Къртли, които са имали абсолютна власт над живота им. Плюс това не са били сигурни, че ще им повярват.
— Приемам това за „не“. Никоя от тях не е подала жалба, нали така?
Дженкинс изгледа Фаръл свирепо. Лицето й беше като от камък.
— Наистина се надявах, че няма да трябва да водим този разговор.
— Какъв разговор точно?
— Преливаш от пусто в празно! Извърташ доказано углавно престъпление, само защото такъв е политическият климат.
Упрекът удари Фаръл като шамар. Той се облегна назад и поклати глава, сетне отвърна на атаката.
— Питам те един-единствен изясняващ въпрос и веднага аз ставам враг?
— Говорила съм с тези жени, Уес. Познавам ги лично. За мен няма съмнение — всяка от тях бе насилвана.
— Добре — каза Фаръл. — Значи всички сме съгласни с това.
— Нека всички да се съгласим също така, тъй като явно си говорим честно, че Къртли ти бяха фенове през цялата ти кампания. Може би чувстваш, че им дължиш мъничко… сътрудничество.
— Това изобщо не е вярно, Аманда. Не съм им давал никакви обещания. Доколкото знам, Роу е в ареста и ще бъде там, докато дойде време да се появи в съда. Със сигурност не съм замислил нищо, което би могло да го върне обратно на улицата. Такава е истината, Аманда. Независимо какво си мислиш, не получавам нареждания нито от семейство Къртли, нито от когото и да било. Е, понякога от Саманта… — Уес замълча и пое въздух, за да се поуспокои малко. Бързината, с която нещата бяха ескалирали, го хвана леко неподготвен. — Работя по правилата, окей? Изобщо нямам задни мисли, ако искаш да знаеш.
Тя не го удостои с отговор. Беше стиснала устни решително.
— Уес, те се мъчат да ме унищожат откак изпратих русото им синче в затвора. Цяло чудо е, че изобщо имам каквато и да е кариера след всичко, което ми причиниха.
— И ето те все пак тук. Не си коя да е, а номер две в прокуратурата! Назначи те същият човек, за когото знаем, че е тяхна марионетка. Тъй че кой е печелившият в цялата картинка?
— Номер две не е номер едно.
— Наистина, но все пак не бих нарекъл кариерата ти свършена, нали? А ти остават доста повече години, отколкото на мен, тъй че на твое място никак не бих губил надежда. Също така, ако бях на твое място, не бих избухвал в лицето на шефа си за нещо, което той няма намерение да направи.
Аманда замълча и сведе глава.
— Просто не вярвах, че ще можеш да им устоиш. Не знаех даже дали ще искаш да им се противиш… Съжалявам. Не бях права.
— Прощавам ти — каза Фаръл. — Но само този път.
Уес Фаръл бе успял да намери малко време в заетото си разписание. Двамата с неговата секретарка Трея Глицки употребиха ценните минути, за да разопаковат още кутии с документи. Трея бе яка, доста хубава жена със смесен произход — най-вече чернокожа, но със сигурност имаше и азиатска кръв. Съпругът й Ейб бе началник на отдел „Убийства“ в полицията; имаха три деца. Рейни вече учеше в колеж, а Рейчъл и Закари, на шест и на три години съответно, живееха при родителите си.