Фаръл седеше на ръба на бюрото си, оставяйки повечето от черната работа на Трея.
— Казвам ти! — възкликна той. — Наистина не ми е мястото тук! Тази работа не е за мен. Може би трябва да си подам оставката, преди да съм свършил твърде голяма поразия.
Трея спря подреждането за момент, обърна се и погледна часовника си.
— Поставяш нов рекорд, струва ми се — каза тя. — На Кларънс му отне цяла седмица, преди да му се доще да напусне — отбеляза тя, визирайки предишния си началник Кларънс Джакман. — Помниш, че остана на тази позиция девет години, нали?
— Не съм замесен от неговото тесто — отвърна Фаръл. — Кандидатирах се за този пост единствено за да попреча на фашистите републиканци да го завладеят. Един вид, направих услуга на Саманта и нейните приятелки феминистки.
— И на латиносите и гейовете също така.
— Вярно, да, и на някои от тях. Все пак не забравяй, че може би съм получил около стотина гласа от бели хетеросексуални мъже над средната възраст. Точно с толкова спечелих! — възкликна радостно Фаръл, след което подритна бюрото с токовете на обувките си. — Вярно ли е? Кларънс също е искал да напусне?
— Всеки ден го казваше в продължение на два месеца. Но не се притеснявай, миличък! Ти все пак подобри рекорда за най-малко дни в този кабинет, преди да изразиш неизбежното желание да се пенсионираш.
— Успокои ме. А той защо остана цели девет години? За Кларънс говоря…
Трея замълча за миг и продължи с равен глас:
— Пристрасти се към властта, която получаваше тук.
— Питам те съвсем сериозно.
— Попита ме. Това е моят отговор. Власт.
Фаръл избухна в неприличен кикот.
— Е, това не съм аз. Не бих могъл да съм по-далеч от тези мисли.
— Съвсем не! — засмя се Трея в отговор. — Разбира се, че не си! — промърмори тя мрачно, вдигайки тежка купчина книги.
— Сарказъм ли долавям в гласа ти?
— Не мисля, може би е от акустиката в помещението — отвърна тя, поставяйки книгите на един от празните рафтове, сетне се обърна и го погледна в очите. — Предполагам, искаш от мен да говоря с Аманда, нали?
— Не. Мисля, че се разбрахме. Нямам намерение да я подхлъзна нито по случая „Къртли“, нито по какъвто и да било друг повод. Надявам се, това вече е ясно на всички.
— Всички се надяваме да не го направиш — отвърна Трея.
2.
Правосъдието в Сан Франциско направи голяма, решителна стъпка в правилната посока. Синът на издателите на вестника, Роулънд Къртли, най-накрая бе пуснат под гаранция. Господин Къртли, чиято присъда бе преразгледана и отменена от Върховния Апелативен съд, бе несправедливо лишен от свобода след прословутото дело за изнасилването и убийството на домашната прислужница Долорес Сандовал. По време на съдебните заседания мнозина от семейството и приятелите на жертвата се явяваха, носейки големи значки с усмихнатото лице на Сандовал. Това бе доста ефективен, но както Върховният съд постанови, незаконен начин да се стигне до решение в ущърб на господин Къртли.
По време на делото господин Къртли никога не е отричал връзката си с покойната госпожица Сандовал. Това бе повече от достатъчно основание за резултатите от ДНК анализа, извършен от съдебните медици. Журито, обаче, избра да пренебрегне дългия списък от „обожатели“ на госпожица Сандовал; никой от тях не бе дори разпитан от полицията.
Въпреки че господин Къртли имаше право да получи свободата си под формата на гаранция още преди десет години, съдия Оскар Томазино отказа да го стори. Решението на Томазино, известен със своите консервативни политически възгледи, бе заклеймено и отречено в юридическите среди. По думите на един професор от Станфорд „молбата за пускане под гаранция на господин Къртли така и не бе разгледана по каналния ред. Съдия Томазино подходи предубедено, приемайки вината му за доказана и отказвайки да се съобрази с гражданските права на обвиняемия“.
Днес в съдебната палата съдия Сам Барето най-накрая установи гаранция за наскоро преместения в ареста на следствената служба господин Къртли, определяйки сумата от десет милиона долара. Въпреки че на пръв поглед тази цифра изглежда астрономическа, семейство Къртли нямаха сериозни възражения. „Всяко усилие, която позволява на нашия несправедливо обвинен син да възстанови донякъде своя живот на обикновен гражданин, си струва“, каза майката на господин Къртли Тереза, след като сумата бе обявена. „Очакваме с нетърпение следващото дело и този път сме уверени, че справедливостта ще възтържествува и Роу ще бъде напълно оневинен.“