Аманда Дженкинс, както обикновено, обядваше със своя сериозен приятел, старши следовател Мат Люис.
— Фаръл обожава да играе на „о, по дяволите, аз да не съм политик“, но знаеше съвсем ясно, че ако не окаже натиск върху Барето, Роу ще бъде пуснат под гаранция. Виж, не казвам, че Уес трябваше да играе задкулисни игри или да го заплаши, че ще го изхвърли оттук, но въпреки това познаваме хора на изборни длъжности в този град, които не биха се поколебали да го сплашат поне малко. Фаръл най-малкото можеше да се появи в съдебната зала и, ако трябва, да се развика. Барето със сигурност щеше да разбере намека. Вместо това там бяха Къртли с всичките си оръдия срещу мен, заместник-прокурор без реална власт. Как мисли Фаръл, кой можеше да спечели в подобна ситуация?
— Все пак… — успокои я Люис. — Десет милиона хич не са малко.
— Те ще дадат десет милиона само ако Роу наруши гаранцията, а той, естествено, не е толкова глупав. Тези дяволи Къртли съвсем показно са ипотекирали имението си, за да покрият гаранцията, а и двамата знаем, че имат купища пари на други места.
— Значи се чувстваш измамена от Фаръл?
— Най-малкото ме е вкарал преднамерено в заблуда. Също така — продължи Дженкинс, — Фаръл сякаш пропуска да вземе под внимание, че до следващото дело ще минат поне две години, ако дори и тогава успеят да го насрочат.
— Две години?
— Че кой ще настоява да стане по-скоро — попита тя. — Адвокатите на Роу очевидно не искат това. Фаръл няма да настоява, тъй като семейството на жертвата отдавна е в Гватемала. Няма да го направи и по друга причина — иска семейство Къртли да са доволни и да продължават да го обсипват с хвалебствени статии. Боже, тази кучка Шийла Мареняс! Нали се сещаш кой единствен ще иска да върне тоя изрод обратно в съда? Добре де, може би не съм съвсем сама.
— Кой е другият?
— Глицки, но за него не съм съвсем убедена.
— Е, ако ти трябва съюзник, той никак не е лош избор. Особено като се има предвид, че жена му има достъп до кореспонденцията на Фаръл…
— Не зная, сигурно си прав.
Люис протегна ръка с длан нагоре и я постави на покривката. След минута колебание, Аманда сложи своята ръка в неговата.
— Фаръл изобщо си няма представа на какво са способни — каза тя. — Тези Къртли, нямам предвид само Роу, въпреки че той е чудовище от свой собствен калибър. Те са наистина безскрупулни, Мат. Самата мисъл, че отново се изправям срещу тях, ме ужасява до смърт. Да ти кажа честно, сигурно плаши и Глицки.
— Веднъж се изправихте срещу тях и победихте — успокои я Люис.
— Едва оцеляхме! — отвърна Аманда. Забелязвайки скептичния му поглед, тя продължи: — Дори и да преувеличавам, не е никак много. Знаеш ли защо ме изместиха от делата за убийства преди десет години? Дали защото не съм си вършила работата като хората? Не, за бога. Изхвърлиха ме, защото успях да вкарам Роу в затвора. Родителите му прекараха следващите няколко години в неуморни опити да съсипят репутацията ми. Пиела съм твърде много. Спяла съм със случайни хора. Укривала съм доказателства. Накрая Шарън Прат се принуди да ме премести в друг отдел „за доброто на всички“. Сигурно си чел лъжите по мой адрес във вестниците.
Опитвайки да разведри обстановката, Люис попита:
— О, ти ли беше това?
Ала на Дженкинс не й беше до смях.
— И с Глицки се случи същото.
— Аманда, той е началник на отдел „Убийства“ и доскоро бе заместник-шеф на полицията в Сан Франциско.
— И него почти успяха да го унищожат. Знаеш ли какъв беше, преди да го направят заместник-шеф? Откак се помня, винаги е оглавявал отдел „Убийства“. След делото „Къртли“, обаче, го преместиха редовен полицай. Сам виждаш, траекторията тук не е „нагоре“.
— Как се справи? Как успя да се върне на предишните позиции?
— Франк Батисте стана началник на полицията, ето как. Той и Глицки са приятели от години. А ако не беше Батисте, Глицки щеше да е свършен. И то свършен заради Къртли и тяхната марионетка Мареняс, която не преставаше да го тормози в печата. Не знам дали и самият Глицки знае колко усилия положиха, за да го съсипят. Ала със сигурност е виждал поне някои от статиите. Можеш ли да си представиш какво пишеха за него? Като шеф на „Убийства“ толерирал калпавата следствена работа. Това била истинската причина в нашия окръг да има най-малко осъдени престъпници. Рутинно нареждал на хората си да слагат фалшиви улики, а неговите момчета или задържали за себе си, или разпродавали на улицата конфискуваните наркотици. Измисли каквито искаш клевети — всички са вече написани за него. Ако има злодеяние измислено на този свят, той със сигурност го е извършил някога. О, и моето любимо — участвал лично в престрелката, в която загина Бари Герсън, предишният началник на „Убийства“. Глицки, според Мареняс, може би дори сам е дръпнал спусъка.