— Само че не е толкова обикновена — Борис се протегна и се прозя, — защото, когато ти изчезнеш и се окаже, че чекът е фалшив — какво може да направи той? Ако хукне при Хорст и му поиска помощ в тази работа, Хорст ще му извие врата.
— Доволен съм, че промениха толкова много пъти мястото на срещата. Макар че е малко смешно. Но пък е добре, че днес е петък — каза Виктор, свали авиаторските си очила и ги избърса с края на ризата си. — Накарах ги да помислят, че ще се откажете. Защото непрекъснато отлагаха срещата и променяха плана — вие сте пристигнали едва днес, но те не знаят това — и заради тези постоянни промени в плана им казах, че сте уморен и изнервен от това мотаене из Амстердам с куфар, пълен със зелено, в очакване да чуете нещо от тяхна страна, и че сте си внесли парите обратно в банката и ще отлетите за Америка. Не им стана приятно да го чуят. И така — той кимна към чантата с пари — ето че дойде уикендът, банките са затворени, вие носите толкова пари в брой, колкото имате и… е, те разговаряха с мен много пъти, по телефона, а и съм се срещал лично с тях в един бар в квартала на червените фенери, но накрая се съгласиха да донесат картината и да направим размяната тази вечер, без предварителна среща с вас, защото им казах, че полетът ви е утре, и защото се мотаха толкова, ще трябва да приемат чек за остатъка. Което… е, не им се понрави, но приеха обяснението за чека. Това улеснява нещата.
— Улеснява ги много — каза Борис. — Не бях сигурен как ще мине номерът с чека. По-добре да мислят, че е станало така по тяхна вина, защото се мотаха много.
— Къде е мястото?
— Бар-закусвалня — той произнесе двете думи като една. — „Де Паарсе Ку“.
— Това означава „Лилава крава“ на холандски — поясни услужливо Борис. — Хипарско място. Близо до червените фенери.
Дълга, пуста улица — затворени магазини за железария, купчини тухли край платното, всички тези неща ми се струваха важни, придавах им неестествено голямо значение, макар че профучавахме в мрака покрай тях толкова бързо, че не можех да видя много.
— Храната там е ужасна — каза Борис. — Аспержи и някакви твърди, стари препечени филийки. Човек би очаквал да види на това място весели момичета, но сред посетителите има само стари, дебели, сивокоси жени.
— Защо се срещаме точно там?
— Защото вечер улицата е пуста — отвърна Виктор-Чери. — Кафе-закусвалнята е затворена, работното й време е приключило, но тъй като мястото е относително публично, няма опасност нещата да излязат извън контрол, разбирате ли?
Всичко наоколо ми беше чуждо. Без да го осъзная, бях напуснал реалността, бях прекрачил границата и преминал в ничия земя, където нищо вече нямаше смисъл. Разпокъсани, сякаш видени насън образи. Навити на макари кабели и купища строителни отпадъци, пластмасовите платна, с които са били покрити, бяха отвени настрана от вятъра.
Борис говореше с Виктор на руски; а когато осъзна, че го гледам, се обърна към мен.
— Ставаше дума, че Саша е във Франкфурт тази вечер — каза той, — организирал е парти в някакъв ресторант за свой приятел, който току-що е излязъл от затвора, и това ни беше потвърдено от три различни източника — а също и от Шърли. Мисли, че постъпва хитро, като не идва тук. Ако Хорст научи за това, което ще се случи тук, той иска да може да вдигне ръце и да каже: „Кой, аз? Нямам нищо общо с това!“
— Вие — обърна се Виктор към мен — живеете в Ню Йорк. Казал съм им, че сте търговец на произведения на изкуството, арестуван за продажба на фалшификати и сега ръководите верига, подобна на онази на Хорст — с много по-малко на брой произведения, що се отнася до живописта, но за сметка на това разполагате с много повече пари.
— Хорст… да е жив и здрав — намеси се Борис, — Хорст би бил най-богатият човек в Ню Йорк, ако не раздаваше парите си до последния цент. Винаги е било така. Издържа куп хора освен себе си.
— Това не е добре за бизнеса.
— Вярно е. Но той обича да бъде заобиколен от хора.
— Наркоманът-филантроп — ха! — каза Виктор. Произнесе го „фила̀нтроп“. — Добре, че от време на време по някой умира, че кой знае колко дрогирани отрепки се търкалят на онова бунище заедно с него. Така или иначе — когато отидем там, колкото по-малко говорите, толкова по-добре. Няма да очакват да водим светски разговори. Това е съвсем делова среща. Ще мине бързо. Дай му чека, Боря.
Борис каза нещо остро на руски.