Выбрать главу

И това време, което прекарах сам и на път, ми се отрази добре. Година беше времето, което ми отне спокойното, самотно странстване, в процеса на което откупих обратно все още достъпните фалшификати, сделки след деликатни преговори, които предпочетох да провеждам лично: три-четири пътувания месечно, до Ню Джърси, Ойстър Бей, Провидънс и Ню Канаан, а после и по-надалеч — Маями, Хюстън, Далас и Шарлотсвил, Атланта, където, по покана на очарователната ми клиентка Минди, съпруга на много богат търговец на автомобилни резервни части на име Ърл, прекарах три доста приятни дни в къщичката за гости край нов-новеничък замък, иззидан от кораловорозови камъни, със собствена зала за билярд, „пъб за джентълмени“ (с автентичен, вносен барман, роден в Англия) и покрито стрелбище с автоматично зареждане на мишени. Някои от клиентите ми, управляващи хедж-фондове и интернет-компании, имат втори жилища на екзотични места, екзотични най-малкото за мен, Антигуа, Мексико и Бахамските острови, Монте Карло и Жуан ле Пен и Синтра, интересни местни вина, коктейли в терасирани градини с палми и агаве и бели чадъри, пърхащи на вятъра край басейните като корабни платна. А в промеждутъците се намирах в състояние, което би могло да бъде описано като „бардо“226, летях насам-натам сред монотонния рев на двигателите, издигахме се с прозорци, поръсени с водни капки, нагоре през напластени облаци към светлината, слизахме към дъждовните облаци, дъжда, ескалаторите, надолу, надолу, към бъркотията от лица в сектора за получаване на багаж, зловещо подобие на живот след смъртта, в пространството между земя и не-земя, свят и не-свят, полирани до блясък подове и катедрално ехо под стъклени покриви, анонимната топлина на тълпите, масова идентичност, от която не желая да бъда част и действително не съм, но от друга страна се чувствам почти така, сякаш вече съм умрял, чувствам се различен и съм различен, изпитвам известна притъпена наслада да влизам и излизам от груповото съзнание, да дремя по пластмасовите столове и да се скитам по лъскавите пътеки между щандовете на безмитните магазини, и, разбира се, всички са изключително мили, когато ме посрещат след приземяването, вили с покрити тенис-кортове и частни плажове и — след задължителната обиколка, всичко е много мило, след като съм се възхитил на този Бонар и онзи Вюйар, след лекия обяд край басейна — подписвам един тлъст чек и потеглям, значително обеднял, обратно с такси до хотела.

Това е голямо изместване. Не знам как точно да го опиша. От искане към неискане, от желание към безразличие.

Разбира се, има и много други неща извън това. Шокът, аурата. Всичко е по-плътно, по-ярко и аз имам чувството, че се намирам на прага на нещо неизразимо. Откривам кодирани послания в бордните списания. „Енергийна защита“. „Безкомпромисно обгрижване“. Енергия, цветове, сияния. Всяко нещо е знак, сочещ към нещо друго. И после, отпуснал се на леглото в някоя охладена от климатик стая с цвят на порцелан и балкон към „Променад дез Англе“ в Ница, аз гледам облаците, отразяващи се в плъзгащите се стъклени врати, аз се питам удивено как е възможно дори тъгата да ме прави щастлив, как мокетите, мебелите-имитация на „бидермайер“ и тихият говор на водещия по „Канал Плюс“ може да създават по някакъв начин у мен усещането, че всичко това е уместно и правилно.

Бих искал да забравя, но не мога. То е нещо като звън на камертон. Просто присъства. С мен е през цялото време.

Бял шум, безлично бучене. Затъпяващото оживление на терминалите. Но дори тези бездушни, изолирани места са просмукани със смисъл, осеяни със знаци като със звезди, изпълнени с ехото на сигналите. „Скай Мол“. Преносими стереосистеми. Отразени в огледалата островчета — „Драмбуйе“, „Танкъри“, „Шанел №5“. Взирам се в неразбиращите лица на останалите пътници — мъкнещи куфарчета и раници, пристъпващи бавно към изхода на самолета — и мисля за онова, което каза Хоуби: красотата променя тъканта на реалността. Постоянно си спомням и една по-традиционна мъдрост — а именно, че преследването на чистата красота е капан, най-прекият път към горчивината и скръбта, че красотата трябва да се съчетае с нещо по-смислено.

вернуться

226

В будизма междинно състояние след смъртта и преди новото раждане. — Б.пр.