— Сами ли сте вие? Нямате ли други ваши люде? — Сами сме — отговори момичето преди жената, която, изглеждаше, се страхуваше повече от българите. Но тя веднага се съвзе и продължи вместо детето, дори с гняв в гласа си, макар гласът й да се давеше в сълзи: — Сами… Казаха да тръгваме и ние. А тя… самичка остана. Измря целият й род. И баща й комис31 Каматерос умря сега, няма две недели. Какво искате от това дете!
Самуил Мокри се извърна рязко към людете, които го придружаваха:
— Аз не съм казвал да се изселват сами жени, деца!
Той се обърна пак към момичето и сърцето му се нажали много за него. Както беше на коня си, приведе се, протегна ръце:
— Дай, жено, това дете. Ще го потърсиш в Охрид.
Жената отвори уплашено очи, придръпна момичето към себе си:
— Кой си ти? В чии ръце ще го предам… Аз съм му сега и майка, и баща и… Отгледала съм и него, и клетата му майка… Не ми го взимай!…
Българският вожд рече:
— Аз съм Самуил Мокри. — После, като видя какъв още по-голям страх се изписа по лицето на жената, протегна ръка надире, да покаже сина си, и добави:
— И аз съм баща. Ето сина ми.
Жената подигна момичето и му го подаде с разтреперани ръце. Самуил го сложи в скута си, попритисна го топло към себе си — усети той как трепереше и детето с цялото си телце. Той пак се обърна към людете си и посочи с глава жената долу:
— Кажете да я качат на кола. И всички жени и деца от тях да се качат на коли.
Самуил настани още по-удобно детето в скута си и тръгна. То се приведе да види къде остана дойката му, гласецът му звънна:
— Титти Фросо! Да ме потърсиш в Охрид… — Като отминаха малко по-нататък, то се извърна плахо към страшния български вожд, погледа го с големите си очи и рече, види се, както са го учили:
— Аз съм Ирина Каматерос. Ти имаш ли момичета като мене?
Самуил кимна мълчаливо; по устните му трепна усмивка.
XIX.
Новият император Василий Втори най-сетне разби своя опасен съперник Варда Склир и като остави на изток пълководеца си Варда Фока, обърна се към българите на север и запад. Преди това още, колкото и да бяха големи грижите му в Азия и Италия, той следеше зорко какво става в България, знаеше всичко за тамошните събития. И готвеше удар срещу мизите, като се мъчеше да подчинява на ума си големия гняв спрямо тях, който се бе събирал в сърцето му от много години. Той започна хитро и ловко, ала беше още млад и в лоши за него часове се оставяше да го води повече гневът му и жаждата му за мъст. Той имаше свои люде навсякъде в България — ромеи, власи, арменци, а също и от българите. Като знаеше за безсилието на българския цар и за голямата сила на Самуила Мокри, той започна най-напред с Арона Мокри. Откакто седеше Арон в Средец, много пъти бе въртял опашка пред вратите на Константинопол като бездомно куче, което чака да му подхвърлят кокал. Василий Втори знаете и за Варвара, съпругата Аронова, която пред нищо не би се спряла, за да стигне до най-голяма власт в царството. Тя и сама се грижеше да праща в Цариград такива вести за себе си. Василий знаеше от свои люде, приближени и много близки на Варвара, че тя ненавижда своя развратен мъж и е готова дори да посегне върху него, за да постави себе си на първо място, макар и чрез своя първороден син Иван-Владислав, който сега беше още невръстен юноша, но във всичко й беше покорен. Оттам и започна ромейският император с тънкия си ум.
Василий изпрати скришом направо до Варвара Аронова саморъчно свое писмо, което привидно можеше всякак да се разбере, но истинският му смисъл беше едно неочаквано и несънувано от нея предложение: императорът на ромеите чувал и знаел за необикновените качества и добродетели на нейния най-голям син и като грижовен брат, който мисли само за истинското щастие на сестрите си, а не за нетрайните неща в живота, помислил за едно щастливо сродяваме, разчитайки в същото време на нейния ум и на нейното майчино сърце. Нека тя да помисли какво би значило това за нейния син, той всичко оставял на нейната прозорливост, а мислел само за доброто на по-малката от сестрите си. Василий изпрати това писмо на Варвара и след това остави тя да реди нещата, понеже той всичко предвиждаше.
Варвара съвсем загуби ума си от това писмо на императора и започна да реди работата с голямо усърдие, но с малко ум. Тя затвори мъжа си в една малка стая, сложи го да седне на маса за писане и го накара да напише писмо на императора, но колкото пишеше той, още повече тя му казваше и повтаряше какво да пише. И Арон писа, че те двамата с жена си, а също и техният първороден син целуват ботуша на императора, който е най-велик господар на земята и наместник на Исуса Христа, лежат ничком пред него и не смеят да дигнат очите си към светлия му образ от благодарност за преголямата чест, която им прави, като иска да се сроди с тях. Арон написа още много такива унизителни думи до чуждия господар и на края завърши, пак тъй заедно, с жена си, че те и техният син, и всички техни люде са готови да изпълняват във всяко нещо волята му, а те са първите люде в българското царство, дето царува един убог човек без пол и без каквато и да е друга сила.